Александрова поясни, че мярката по оперативната програма за усвояване на тези 1 милион евро за аквакултури е отворена за проекти от 3 години. Досега обаче нито големи, нито малки фирми са проявили интерес. Според нея тези средства са доста ограничени и с тях не може да бъде изградена акваферма. Затова ИАРА ще настоява таванът да бъде премахнат или поне коригиран неколкократно.

Въпросът за тези средства постави Петко Русинов, председател на борда на директорите на "Атлантик"АД- една от най-големите фирми у нас за внос и износ на риба и рибни продукти.

В изказването си той поясни, че изграждането на малки акваферми не е рентабилно, тъй като себестойността на продукцията ще се вдигне много и тя няма да е конкурентоспособна на европейския пазар. "Едно е да произвеждаш 150 000 тона продукция, а друго 50 000, което автоматично се отразява върху себестойността", каза Русинов. Той смята, че проектите трябва да са по-мащабни, за да може фирмите ни да са експортно ориентирани, а това става с повече средства.

Таванът от 1 милион евро за аквакултури по европроекти бил сложен поради опасения, че парите ще използват само мощните компании, а до по-малките рибари няма да стигнат. Според Русинов обаче дори собствениците на малки лодки могат да кандидатстват по тази мярка за усвояване на средства за аквакултури, ако се обединят и правят това като сдружения.

По време на срещата бяха зададени редица специфични за бранша въпроси, които изпълнителният директор на ИАРА Пламен Захариев обеща да постави на вниманието на депутатите още на следващото заседание на комисията по земеделие към парламента. Според него обаче едно от основните неща е да има по-добра усвояемост на евросредствата. А забавянето на разплащанията по проектите вече ще бъдат незначителни. В тази връзка Виолета Александрова посочи, че само за последния месец по проекти по Оперативна програма "Рибарство и аквакултури" са преведени на бенефициенти над 2,3 милиона лева закъснели плащания, тъй като исканията им залежавали по бюрата на чиновници.