©

През целия ден екипът ще демонстрира на живо и отблизо някои от най-характерните обитатели на езерото. Високата соленост на водите е причина там да се срещат малко, но специфични видове, които са приспособени към тези трудни за оцеляване условия. Така например един от най-често срещаните видове е кавказкото попче, който ще може да се види отблизо в беседката на Укритието, заедно с гамбузията, атерината и др. поставени временно в малки демонстрационни контейнери.

Отново ще бъде монтирана Решетката на солта от Фестивала на солта, за да могат учениците да научат повече за видовете сол, приложенията й, ползите и опасностите от прекомерната й употреба. Разбира се няма да бъдат пропуснати и наблюденията на птиците, които в момента обитават езерото и по-специално лагуната (Южното Атанасовско езеро).

Почиващите розови и къдроглави пеликани, хранещите се саблеклюни и кокилобегачи са само част от видовете, които младите хора с интерес към науката и околната среда ще могат да видят днес.

Кавказкото попче, което може би е по-правилно да наречем солнично или лагунно попче е сред най-дребните гръбначни животни в България. Средният размер на възрастните е 3-4 см и тежат около 1 грам. Най-голямата популация на кавказкото попче е в Атанасовското езеро. За него е известно, че понася много големи колебания на солеността от почти сладки води до 80 промила соленост. Типичното му местообитание в Атанасовското езеро са обширните басейни с дълбочина 20-30 см, соленост между 20 и 30 промила и тинесто дъно с достатъчно черупки от миди по него. Кавказкото попче снася яйцата си под черупки на мидите Кардиум, където са залепени от долната страна и мъжкият ги пази, докато се излюпят, през по-голямата част от годината окраската на тялото е сивкава с черни Х-образни петънца по гърба, но по време на размножаването мъжкият придобива по-тъмен цвят и черни ивици от страни на тялото, а женската се сдобива с голям яркожълт корем. Кавказкото попче се храни с дребни ракообразни и други безгръбначни. Продължителността на живота му е до две години.

При всяка една дейност свързана с Бургаските езера, най-важно е да се запазят не само границите им непроменени, но по-необходимо е да се запази хидрологичният режим и състав на водата, защото уникалното на Бургаските езера, което ги различава от всички останали водоеми в България и обуславя богатството на езерните екосистеми е тяхната променлива соленост. За съжаление дори и най-малката намеса от страна на човека води до големи промени в този хидрологичен режим оформил се преди хиляди години.

БФБ работи за опазването на лагуната Атанасовско езеро, изпълнявайки в партньорство с БДЗП и "Черноморски солници" АД проекта "Солта на живота", който е финансиран от Програма LIFE+ на ЕС.