Представиха родовата летопис "Хаджипетровите“
Потомката на забележителния род Хаджипетрови - Антоанета Хаджипетрова, представи дългогодишен исторически труд, посветен на предшествениците й. Пред препълнената зала в сградата на Областна администрация вчера тя призова нейните съграждани да последват примера й и също да проследят и опишат историята на своя род, който да остане за поколенията.
Родовата летопис е написана от проф. Иван Карайотов и Антоанета Хаджипетрова след дълго проучване на исторически, държавни и лични архиви, спомени и писма на фамилията. Книгата е издадена от ИК "Знаци".
Редакторът и издател на "Хаджипетровите" Румяна Емануилиду сравни изданието със стойността на летописа на чешкия историк Константин Иречек от 18 век "История на българите", написан също с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Неговият труд е първата цялостна българска научна история, която се цитира и до ден днешен. "Хаджипетровите" е изключително ценен труд, който дава информация в най-разнообразен вид - факти, документи, спомени, карти, снимки, писма, историографски проучвания и др. за до два века назад и ще се ползва поне до два века напред", сподели още Румяна Емануилиду.
Заместник-кметът Йорданка Ананиева поздрави Антоанета Хаджипетрова и й поднесе поздравителен адрес от кмета на Бургас Димитър Николов.
Пианистката и преподавател в музикалното училище Рада Чомакова и внукът на Антоанета Хаджипетрова поздравиха гостите в залата с изпълнения на пиано.
На представянето на книгата присъстваха още директорът на Регионална библиотека "П. К. Яворов" Мария Бенчева, представители на областна администрация, архитекти и инженери, както и приятели на фамилията.
Родът Хаджипетрови е сред първостроителите на следосвобожденски Бургас. Потомците му са едни от големите дарители, вложили средства и усилия в надграждането му, за да се превърне той в един добре развит и устроен град.
След като завършва образованието си Иван Хаджипетров се установява със съпругата си Ганка в Бургас, където създава Големите български мелници. Избран е за първи окръжен управител на Бургаския департамент в Източна Румелия, а впоследствие става депутат в Областното събрание и министър на финансите в Източна Румелия. На първите общобългарски избори след Съединението е избран за депутат в Народното събрание.
Доброто му име следват както съпругата, така и потомците му. Ганка Хаджипетрова създава женското благотворително дружество "Милосърдие" и оказва помощ за изграждането на ново сиропиталище в Бургас, като дарява празно място в центъра на града за неговото построяване. С личен финансов принос създава сградата на площад "Св. св. Кирил и Методий" и улица "Вола", където се слага началото на бургаски безплатни ученически трапезарии. След кончината на баба Ганка, общината кръщава и централния площад на нея.
Синът им Стефан Хаджипетров е кмет на Бургас през 1916 г. След това става началник на Бургаската стокова борса през 1924 г, а година по-късно и на Бургаската търговско - индустриална камара. По негова инициатива се създава сграда за камарата, за която дейност по-късно получава орден "За граждански заслуги", 4-та степен.
Анка, Матей и Павел Хаджипетрови правят многократни дарения на общината в полза на бедните семейства и нуждаещи се граждани.
Хаджипетрови са основни дарители при строежа на църквата "Св. Св. Кирил и Методий", както и при изграждане сградата, в която се помещава Областна управа.