©

Макар и в момента далеч от Бургас, винаги следя всичко, което става в моя единствен, любим роден град.
В последните години в него се извърши една прекрасна преоценка на миналото, появиха се книги за неговата история, за уникалната архитектура на старите му сгради и квартали, издигнаха се паметници на бележити бургазлии - поети и артисти: Георги Калоянчев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Апостол Карамитев и дори на символа на остроумния стар Бургас Петьо Пандира. Прекрасен е паметникът на признателните арменци в най-многолюдното място на Морската градина.

Бургас е дал и дава толкова много за България и не случайно има славата на най-добър град за живеене.

Но моят роден град може да се гордее и с още нещо, което има не само национално, но и световно значение. Той е един от градовете на България, който не е позволил в най-страшните години на хитлеровия нацизъм да бъдат депортирани в Германия бургаските евреи.

Никак не е било лесно това... Имам детски спомени от това време и познавах някои от тези хора: гневният и честен писател Петко Росен, основателят на прочутата моливна фабрика "Девеко" - Петър Велчев, който се грижеше за своите работници като негови собствени деца, аптекарят Любомир Зурков - мой приятел до смъртта си, който не успя да допише своите разкази за стария Бургас, семейство Хаджипетрови - мои съседи от детството, писателят- лекар Теодосий Болгуров... И още прочути бургазлии с определено влияние в обществото, начело с кмета Дянко Пръвчев.

Прекрасно е, че подкрепяте инициативата да се постави паметна плоча за този благороден и хуманен акт на град Бургас към неговите евреи в това страшно време.

Иска ми се това да стане с нужната тържественост на избрано от вас подходящо място, което да напомня на днешните поколения за славното ни бургаско минало".