Показват "Тайните на Черно море" в Казиното

С празничен концерт, на 31 май от 18:00 часа в КЦ "Морско казино", ще бъде открита изложбата "Тайните на Черно море". Тя ще представи любопитни артефакти от морската ни история и 7 3D макети на потънали кораби, в състоянието, в което са намерени при последните проучвания на морското дъно по време на мащабния проект Black Sea Map.

Експозициите ще бъдат отворени на 31 май до 21.00 ч.. Работното време за останалия период до 30 юли ще е от 10.00 до 20.00, без почивен ден. Входът за изложбата е безплатен. Проектът "Скритите тайни на Черно море" се осъществява с финансовата подкрепа на "Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г." на Национален фонд "Култура".

Програмата на концерта е изготвена от маестро Иван Кожухаров - главен диригент на Държавна опера - Бургас. Той е подбрал някои от шедьоврите на класическата музика за симфоничен оркестър от европейски композитори. Концертът ще разкрие пред публиката музикалното разнообразие и традициите на българската култура.

В началото на празничния концерт оркестърът на Държавна опера - Бургас ще поздрави гостите от Съвета на Европейския съюз с химна на Европа - "Ода на радостта", която е фрагмент от IX симфония на Бетовен.

Събирайки музикалното разнообразие на Европа, програмата не подминава и европейските класически шедьоври - интермецо от операта "Хари и Янош" на Золтан Кодай, увертюрата към операта "Норма" на Винченцо Белини, интермецо от операта "Палячи" на Руджиеро Леонкавало, валсът "Злато и сребро" на Франц Лехар.

Празничният концерт ще завърши с две части от сюитата "Тракийски танци" на академик Петко Стайнов, а именно - "Ръченица" и "Мечкарски танц".

С тях маестро Кожухаров би желал да запознае гостите с типично българските фолклорни танцови ритми, част от културното наследство на България. "Ръченица" на акад. Стайнов е в уникалния неравноделен такт 7:8, характерен за музиката, съпровождаща този български народен танц. "Мечкарски танц" е последната, четвърта част, от сюитата на Петко Стайнов, с която той дописва произведението си, завръщайки се в България от Дрезден.