- Туристическият сезон е в разгара си и данните няма да са окончателни, но какво показва статистиката и поне може ли да се види насоката и на къде върви сезон 2010. Случи ли се така очакваният ръст на туристи?
- Наистина ръст има. За месец юни ние отчетохме ръст от 1,3 % , но данните с които разполагам в момента показват, че само за месец юли ние се движим с ръст от около 5 %. По пазари картината е следната: 15 % ръст отчита руския пазар, Норвегия - 8%, Израел -18,5%, Великобритания - 0,35%, Словакия- 5,5%, Полша повече от 20%. Естествено имаме и спадове. Те са преди всичко по отношение на най-големият пазар - Германия минус 0,02%, Финландия спад с 4,45%, при Белгия имаме 4,15 % спад. Ако трябва да бъдем реалисти в оценката ние се движим средно до този момент, ако отчетем и юли средно за годината Бургаското Южно Черноморие отчита между 1-3 % ръст на туристопотока. В това направление обаче съществуват доста интересни моменти, защото и в страните от Европейския съюз и ситуацията в България е подчинена на кризата. Средният престой е по-малък, цената на туристическите пакети варира. Например в Обединеното кралство Великобритания през 2006-2008 година туристическият пакет за четиричленно семейство е около 4000 паунда, сега на 2000 пануда. В Германия за четиричленно семейство през 2006 - 2008 година е струвал 4000 марки, 2009 година е струвал 3100 марки, а в настоящата година 1890, така че всичко е подчинено на кризата, която изживява Европейския съюз и ние като негов член.
- Преди дни на летище Бургас посрещнаха милионния пътник и от ръководството казаха, че има ръст с 5,5% на самлетодвижението и с около 8 % на пътникопотока. Тези туристи къде отиват след като кацат на летище Бургас, но не остават да почиват на Южното Черноморие?
- Тук структурата е много интересна. Голяма част от тях, или по-точно известна част от тях не са реални туристи. Затова защото руските граждани са закупили повече от 50 00 апартамента по нашето Южно Черноморие. По отношение на Украйна картината е между 2500 - 5000 апартамента, по неточни данни. Естествено е нашият летищен комплекс да отчита такъв ръст, но реалният турист е този, който е заел съответната хотелска база.
- Почти всяка година собствениците на частни квартири се оплакват, че няма туристи, но тази година твърдят че квартирите им са празни. Защо е така след като има ръст на туристите?
- В структурен план нещата също са интересни. Това е въпрос, който е обект на внимание от страна на Бургаската туристическа камара вече от няколко години .Туристът, независимо дали е чуждестранен или български, той иска да почива във висок категорийна база. Знаем, че частните пансионати и малки хотелчета, някои от тях предлагат висококачествен продукт, но ако погледнем Слънчев бряг ще видим, че хотелите висока категория на първа, втора и трета линия са максимално добре заети. Туристът, дали ще направи резервация чрез интернет или туроператорска фирма или през уикенда направо в съответния хотел той търси висококачествен продукт, в който е осигурено всичко за кратък период от време.
- Може би влияние оказва и фактът, че се направиха много добре обзаведени къщи, но в покрайнините на курортните градчета на туристите със сигурност няма да им е приятно да вървят по километър два до плажа?
- Естествено, но и тук проблемите са много. Ако трябва да говорим реално важен фактор е нашата инфраструктура. Ще изградим например до 2012 Автомагистрала "Тракия", но погледнете другият път ако тръгнем от Бургас - Малко Търново- Одрин - Истанбул. Там пътят е в изключително окаяно състояние. През този път фактически минават всички автобуси от Добричко, от Варненска и Бургаски области, а състоянието му е плачевно.
- Има ли промяна в туристическият продукт, който нашата страна предлага на туристите и съответно във вида туристи, които идват на почивка у нас? Той към по-платежоспособните туристи ли е ориентиран, или към по-бедните, въпреки модерната база която е у нас?
- Ако трябва да бъда откровен ние настина разполагаме с една от най- модерните бази, ако щете на Балканите и даже в Европа, но презастрояването в структурен план пренасочи към нашата база 33 % туристите на възраст между 18 и 28 години, а те разполагат с определени средства за тази цел. Това пренасочи в структурен план туристопотока в други направления. При нас са младежите, които са по- малко платежоспособни. Тук по Южното Черноморие почиват млади семейства с деца и възрастни-баба, дядо и внуче. Такава е картината днес.
- Казахте, че хотелската база на първа, втора и трета линия е добре запълнена, но какво се предпочита от туристите така нареченият пълен пакет "олинклузив", когато туристът си е платил предварително всичко и в хотела му е осигурена почивка, храна колкото иска, питие или идват туристи, които предпочитат да посещават заведения?
- Това е едни от най-сложните въпроси. Според мен "олинклузив", не искам да променям становището на големите хотелиери и ресторантьори, но той прилича на една консервна линия, където туриста го няма и вниманието е недостатъчно. Той минава по тази линия, взема си необходимата по избор храна, сяда на масата, консумира и се заминава. Много ме впечатли фактът, че Гръцката асоциация на туристическите агенции предлага на гръцкото правителство да приеме законови мерки относно даване на преференции на ресторантьори в Република Гърция, които от "олинклузив"-а преминат на полупансион или на пълен пансион със сервиз. Сега ще ви отговора конкретно на въпроса. Тези туристи, които идват за 3-4 дни те искат да им бъде осигурено всичко и в това отношение "олинклузив"-а е безупречен, тъй като е осигурена и закуската, обяда и вечерята и съответните безалкохолни и алкохолни напитки.
- По отношение на рекламата през последните няколко години се забелязва, че част от черноморските общини сами поеха инициативата и започнаха самостоятелно да участват в туристически борси. Достатъчно ли това, защото колкото и да е богата една община средствата й са ограничени сега особено в тази криза, за да се саморекламира и каква е ролята на държавата?
- Много приятен отпит в това отношение натрупа община Несебър, която участва в няколко туристически борси, като тръгна от Белград и стина до Хелзинки, но кое според мен е недостатъчно. Ако не се обедини общината със съответния туристически бизнес и заедно да участват, заедно да делят разходите в едно или друго туристическо изложение според мен резултатът ще бъде недостатъчен. Има и още един момент. Ако хвърлим поглед макар и незадълбочен, макар и неточен по отношение на свръх търсенето, което е днес по отношение на турския туристически продукт, по отношение на египетския, на туниския туристически продукт ще видим, че тези три държави, за да създадат това свръх търсене са заложили крупни суми за реклама. Вторият момент е какви преференции ще даде държавата за онези фирми, които рекламират своите продукти. Те са го напарвали и в това направление. Следващият момент, който заслужава особено внимание, всеизвестно е че рекламата е майката на всяка търгови . Ако не рекламираш те забравят. Както не напразно е казал българина, когато четири очи не се срещат те напълно се забравят във времето. Същото е и ако не рекламираме нашите туристически продукти. Три милиона и половина лева или десет милиона при такава качествено изградена туристическа база според мен е крайно недостатъчно. Тази база може да се рекламира в още няколко направления. Ние нямаме конкретни звена в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/ , които да изучават отделните пазари. Това звено, ако то чрез своите възможности рекламира отделните туристически дестинации или като цяло българския продукт и изучава този пазар, картината ще бъде друга. Прави чест на МИЕТ, че подготвя всеки вторник и петък свой бюлетин. Този бюлетин обаче не анализира състоянието на отделните пазари и какъв е интересът към българския продукт, а тук от това се нуждае туроператора, хотелиера, ресторантьора. От това се нуждае дори и общината, за да знае какви туристически такси може да планира за следващи периоди. За това, ако ние заедно не тръгнем и не обединим усилията си трудно ще бъдем конкурентноспособни каквито искаме да бъдем.
- Г-н Иванов, за да стане по ясно може ли да кажете примерно какви средства за реклама заделя Турция, макар да е много по-голяма от България и какви нашата страна?
- Първо, ние сме несъпоставими по отношение на приходите. Ако ние по неточни данни реализираме между два -два и половина милиарда евро, те се движат между 22 - 24 милиарда долара и по информация на турския премиер за 20010 година те очакват около 30 - 32 милиарда долара приходи. Това показва, че турската държава е вече в десетката на света по отношение на реализирани приходи и качество на туристическия продукт от тези 55 държави, които развиват туризма. За да ви отговоря на конкретния въпрос те се движат между 80 000 000 - 120 000 000 евро за реклама. Това е несъпоставимо съобразно нашите възможности на този етап.
- Ние колко отделяме?
- Сигурно ще бъда неточен, но според мен се движим между 3,5 и 5 милиона лева.
- Казахте нещо интересно в предварителния ни разговор, че Турция има свои представители в страните от където се стреми да привлече туристи. Ние защо нямаме?
- Бях изумен през тази година, когато провеждах срещи с няколко украински и руски фирми, разбрах ,че турски туроператори поемат издръжката за известен период от време за наем, за реклама на десетки украински фирми, които продават Турция. Това е работа на държава, това е работа и на бизнеса. Ще повторя пак, че ако не се обединят усилията си резултатът ще бъде не този който очакваме.
- Когато споменахте цифрите за миналата година от туризъм бих искала да Ви питам тази година какъв се очертава да е прихода. Повече ли ще спечелим предвид ръста на туристи, или не е точно така? Казахте, че сега почивката е по-евтина в сравнени ес предходните годиини.
- Ако 2006-2008 година един пакет за четиричленно семейство е варирал между 1400-1500 лева, то сега по неточни данни е около 890 лева. Това е единият момент. Вторият момент, който заслужава внимание е, че престоят на туриста е по- малък. Третият определящ момент, е че нашите туроператорски фирми и хотелиери увеличиха престоя на ранните записвания от януари до края на май, а някои го удължиха до 15 - 20 юни и според мен и някои анализатори ние ще реализираме, пак казвам по неточни данни и дано да не се сбъднат тези прогнози между 5,5 - 10 % по малко приходи спрямо миналата година.
- Ще се приема закон за туризма. Какво непременно трябва да залегне в него?
- Първо, да не бързаме. Второ, този закон да бъде предложен на браншово обсъждане. Всеки регион, съобразно своите възможности, квалификация на експерти и кадри да даде своето становище. Според мен в частта на районирането на страната трябва да се върнем към планово - икономическото райониране на страната, което е осъществено още 1936 година и няма някакви съществени промени от тогава до сега. Това, което се мисли за създаването на осем, девет и единадесет туристически региона не е добре. Какво означава да изградиш туристически регион "Трите столици", то там няма население с изключение на Велико Търново. Вторият момент е, да се изгради държавна инспекция по въпросите на туризма. Третият момент е, че ролята на Националния борд трябва да бъде консултативна. Следващият момент, който според мен засяга всички, да се научим стриктно да спазваме закона, а това означава и санкциите да бъдат точно определени и да не подлежат на никаква промяна в последствие. Така както е в една Гърция. Италиански екскурзовод не може да провежда панорама на Атина и Солун. При нас всяка западна фирма каквото иска това си прави. Всичко това трябва да бъде регламентирано. Следващият момент е, че се прие една промяна на ал. 5, член 17 от стария Закон за туризма и се разреши на физически и юридически лица на държави членове на ЕС, които са подписали договори за сътрудничество с ЕС да извършват туроператорска и туристическа агентска дейност. Съгласен съм че трябва да го има , но трябва да има и точна наредба.Този Х или У, ако иска да открие своя фирма трябва да се регистрира в министерство на икономиката енергетиката и туризма. Да се види той има ли необходимите документи да работи в това направление или не. Следващият момент е стриктно да се спазват изискванията на закона независимо дали е стар или нов. Аз изпратих писмо до МИЕТ и Министерство на външните работи. Изключително съм доволен от нашия министър на външните работи, когато по негово разпореждане получих информация как стои този въпрос в държавите членове на ЕС. Примерно в Чехия можеш да работиш само чрез чешка фирма. Във Франция се изисква стриктно спазване на френското законодателство, като се започне от квалификацията на генералния мениджър до управителите, които работят във фирмата и ако не отговаряш на тези условия не може да откриеш офис ли фирма във Френската република. Според мен в стария закон беше прекъсната връзката между министерството и региона, имам предвид МИЕТ и областите. В Бургас и във всички Черноморски административни области няма нито един специалист, който да се занимава с туризма с изключение на един зам. -областен управител. Постепенно този въпрос започна да се отработва, но не е отработен законосъобразно. Така че, ако ние не отидем към експертно обсъждане не е необходимо още октомври да внесем закона. Нека да го обсъждаме до януари като коригираме всички въпроси и тогава да го внесем в едномесечен срок да мине през българския парламент, а не през месец, през три, пет да правим корекции в него. Германският закон беше приет от Испания. След това испанците разработиха свой закон и го обсъждаха заедно с португалците. Германският закон беше обсъждан и внесе в английския парламент, естествено пригоден съобразно физико географските особености и законови изисквания на тези държави. Ние се лутахме 20 години. По-добре да бяхме взели един закон на държава член на ЕС и сега нямаше да имаме тези аномалии.
- Оптимист ли сте по отношение на българския туризъм?
- Аз винаги съм бил оптимист и се надявам, и вярвам, че той ще има приоритетно значение само тогава, когато изградим министерство на Туризма в Република България.
Източник: Агенция "Фокус"