Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден. Получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския пост). Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо.

Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница защото е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.

Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

На Месни заговезни с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя, наричана още Сирни Заговезни. Тогава се отбелязват седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни и се поставя началото на най-продължителния пост през годината.

По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.