©

На 30.10.2015 г. Районен съд Средец е взел по отношение на обвиняемите първоначална мярка за неотклонение задържане под стража. Те обжалва това определение на съда с искане да бъдат изменени постановените им мерки за неотклонение в по-леки. Пред въззивния съд пълномощникът им пледира да бъде отменено определението на Районен съд Средец и спрямо неговите подзащитни да бъдат наложени други мерки за процесуална принуда като домашен арест или гаранция. Адвокатът счита, че мерките за неотклонение спрямо неговите клиенти са наложени единствено с оглед обремененото съдебно минало на обвиняемите, без наличие на обосновано предположение, че именно те са извършили деянието. Според защитата от материалите по делото, въпреки осъжданията на обвиняемите, не може да се направи извод, че те могат да извършат престъпления, както и че имат постоянни адреси на местоживеене и не биха се укрили.

В съдебната зала Христов заяви, че иска да е със семейството си, има шест деца и чака седмо, за това моли съда да го освободи.

Пред съдебният състав Иванов каза, че не е извършил престъплението и поиска свобода, за да може да работи.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас се противопостави на направените искания и поиска от въззивния съд да остави без уважение молбата на обвиняемите. Според прокурора първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните до момента доказателства за извършеното престъпление и е стигнал до обосновано предположение, че същите са извършители на деянието. Правилни са и доводите на съда, че ако обвиняемите бъдат освободени, те могат да извършат престъпление. Прокурорът посочи, че от приложените по делото справки за съдимост се установява тяхното многократно осъждане.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид обжалвания съдебен акт, представените по делото доказателства и аргументите на страните, потвърди определението на Районен съд Средец, с което са взети мерки за неотклонение задържане под стража спрямо Христов и Иванов. Съдът намери за правилно становището на първата инстанция, че от събрания доказателствен материал би могло да се направи обосновано предположение, че именно те са взели участие в извършеното деяние. Установено е, че са привлечени като обвиняеми за тежко умишлено престъпление. Христов и Иванов са многократно осъждани, като обремененото им съдебно минало дава основание на съда да приеме, че ако бъдат на свобода, съществува реална опасност да извършат престъпление. Съдът прие също и че те биха могли да се укрият с цел избягване евентуално носенето на наказателна отговорност.

Определението на съда е окончателно.