© | София, Варна, Бургас и Пловдив са четирите града у нас, които формират близо 70% от обема жилищно строителство в България. Общо за четирите града 2 440 000 м² са в строеж или приблизително 21 000 апартамента. Данните представи инж. Пламен Андреев в интервю за Bloomberg TV. Анализът се базира на засичане на наличната публична информация за текущи строителни проекти, съпоставена с публикуваната на сайтовете на агенции за имоти. Макар и данните да са с известно приближение, те дават сравнително коректни данни за състоянието на пазара на жилища в София, Варна, Бургас и Пловдив. Според инж. Андреев държавната администрация може да подкрепи строителния бранш ако създаде Единна регистрационна система на строителните проекти. Общините разполагат с всички необходими данни - бруто РЗП в т.ч. подземно и надземно, функционално разпределение на площите, брой жилища, парко места и т.н. По този начин системата би функционирала като индикатор за бизнеса и предпоставка за саморегулиране на предприемаческата активност. Подобна реално функционираща система би превантирала евентуален строителен балон, какъвто се случи в годините след началото на финансовата криза.
София: Жилищните обекти в строеж в София са около 1, 46 млн. кв.м или около 13 400 апартамента. В разгънатата застроена площ се отчита наличието на подземни паркинги, изискуеми по закон и наличието на места на търговски обекти в сградите. Обектите в проектна фаза в столицата са приблизително 450 000 кв.м.
Варна: 347 000 кв.м. са жилищата в строеж във Варна, включително и "Св. Константин и Елена" или близо 3 300 апартамента. Има около 400 завършени, но нереализирани на пазара жилища и обекти, които предстоят да стартират или са в предпроектна фаза за 180 000 кв.м.
Пловдив е изненадата на пазара на жилищно строителство, посочи инж. Андреев и допълни, че град, в който дълго време е нямало нови проекти в момента разполага с 495 000 кв.м. жилища в строеж или 4 000 апартамента.
Бургас е с най-малък обем на жилищно строителство, но само в челната четворка. Поморие, Слънчев бряг до Свети Влас и Сарафово са фактори, които пряко се отразяват на сектора в града и там жилищната площ в строеж е в размер на 138 000 кв.м или приблизително 1 000 апартамента.
Покупката на жилище остава най-сигурният начин за запазване на спестяванията, а и при разумно отдаване под наем доходността на спестяванията е по-добра спрямо тази на депозитите в банките. Увеличава се броят на българите, живеещи в чужбина, които инвестират в жилища в България поради риска от обезценяване на спестяванията им, както и възможностите им да получат кредит от българска банка, който могат да обслужват без проблеми с доходите си. Стимулиращ фактор за това "връщане на капитали" е политиката на някои банки да отпускат кредити на български граждани работещи в страните от ЕС.
В заключение в анализа се посочва, че няма предпоставки за промяна на настоящата ситуация в строителния сектор до средата на 2017 г. На общия фон България е сравнително спокойно място с добро местоположение и климат, с много възможности за инвестиции в лека и преработваща промишленост, изнесени производства, IT и аутсорсинг дейности и др., което я прави привлекателна дестинация. Натрупванията на спестявания в периода 2008 - 2015 г., несигурността и нерентабилността на спестяванията в банките ще са фактор до 2018 г.
Според намеренията си при покупка клиентите са 2 основни категории: • с цел собствено първо жилище за живот или разширяване в по-голямо жилище - 55% • с инвестиционна цел - за отдаване под наем, за осигуряване на жилище за деца - 45%
Първата група предприема покупка на база изгодните към момента цени, по-доброто качество и възможности за избор, както и благоприятните нива на лихвите по кредитите - за покупка или потребителски.
Втората група предпочита имот вместо депозит поради безспорната сигурност и доходност при ниските нива на лихвите по депозитите. За сравнение доходността от наеми на едно жилище е около 4%÷4.5% в сравнително добър за живеене район в София, спрямо лихва по депозита под 1%÷1.5% за повечето банки.
Преобладаващата възраст на клиентите е между 40 и 50 години. Основният профил е: • притежаващи собствен бизнес - 35% • добре платени мениджъри и служители на български и чуждестранни компании - 20% • българи, живеещи в чужбина - 15% • свободни професии - лекари, юристи и консултанти и др. - 20% • други ( в т.ч. граждани на други държави) - 10%. |