Имаше един мъж на спирката, той също се качи в моя рейс и ми вика: "Защо се качихте, госпожо, защо не се обадихте на 112?". Показах му телефона, за да види, че в момента го набирам, треперейки. От хуманна гледна точка реших да сляза на следващата спирка и да се върна, за да помогна на пострадалата. Казах си, че ще го намеря този мъж, защото го запомних. Обиколих блок 61 в ж.к. "Изгрев", който е в близост до спирката. Обаче не го намерих и се върнах на спирката, жената още лежеше на земята и в този момент пристигна и полиция. Аз самата пожелах да съдействам на органите на реда, защото съм с висока гражданска активност. Тогава дойде и линейката, пристигнаха и дъщеря й и зетят. И на тях им дадох номера си и ги уверих, че ако имат нужда от свидетел, аз ще им съдействам. Автобусът, в който нападателят се е качил, е бил 11-ката. Аз помогнах на полицаите за залавянето му. Докато разговаряхме с униформените, показах им телефонните си разговори - в колко часа съм се обадила на тел. 112., т.е. в толкова часа е дошъл автобусът на спирката, а една минута след него е дошла 11-ката. Те се обадиха на някой по телефона и са го задържали още в рейса. 

На следващия ден ме извикаха в Пето РУП-Бургас за разпознаване. Показаха ми няколко мъже, но той беше с черно яке. Накараха го да се обърне и веднага го разпознах, физиономията му още ми е в главата. Много болно ми стана за пострадалата, не ми е близка, не я познавам, но на нейно място можех да бъда и аз. Ще я посетя в болницата. Разбрах, че е получила фрактура от начина, по който лежете. С тези счупвания тя дълго време ще е на легло, възстановяването ще бъде много трудно и дано да няма тежки последствия.