Причините за решението на
Румен Радев парламентарните избори да се проведат на 4 април са по-скоро прагматични, тъй като на 28 март сменяме времето и 1 час разлика за откриващите изборния ден членове на секционни комисии може да бъде фатален за началото на изборите, това заяви в "Още от деня" доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски".
Тя допълни, че другата прагматична причина е възможно по-малко да бъдем без действащо Народно събрание.
Доц. Киселова посочи, че участниците в консултациите при президента са заявили готовността си за избори на 28 март, в този смисъл държавният глава им даде още малко време, като подписа указ за провеждане на изборите на 4 април.
Освен това членовете на ЦИК ще могат да съдействат всички машини да бъдат доставени и инсталирани за гласуване, коментира тя.
По повод изявлението на управляващите, че на 4 април е католическият Великден, доц. Киселова отбеляза, че българските граждани, които живеят в чужбина, ще почиват в този ден и ще могат да упражнят избирателното си право.
"За българските граждани католици това сигурно ще е някакво напрежение, но поглеждайки назад във времето, ще видим, че избори са се провеждали на Курбан байрам или на 24 май, така че винаги ще има някакви съображения "за" и "против", открои тя.
Президентът издаде указ за провеждането на парламентарните избори две седмици по-рано - вместо на 26 януари, което дава възможност на всички участници в изборите да оползотворят допълнителното време възможно най-добре. Доц. Киселова сподели, че според нея дата в края на април или до средата на май - във време, когато ще е по-топло, би била по-подходяща, но отчете възможността тогава президентът да бъде критикуван за това, че прекалено много отлага.
Доц. Киселова каза, че консултации с парламентарни и извънпарламентарни избори не се провеждат за пръв път и че са проведени навреме. По думите й управляващата партия ГЕРБ е можела да направи консултации. "Но те се страхуват, че ако отворят Кодекса може би ще влошат уредбата".
Относно промените в Изборния кодекс, доц. Киселова обясни, че фундаментални промени в него не могат да се правят година преди изборите. Що се отнася до гласуването по пощата, тя посочи, че предложението за тази промяна идва от българите в чужбина, които заради пандемията, именно по този начин биха могли да участват в изборния процес. Разумно би било да се разгледа тази възможност.
Според експерта по конституционно право, предложението за заснемане на изборния процес може да се реализира само чрез промяна на Изборния кодекс.
"По отношение на мобилните подвижни урни, в момента е възможно за лежащо болни, които не могат да се придвижат до изборното помещение, така че тук също, според мен, се налага да има промяна, за да могат хора, които са поставени под карантина с акт на РЗИ или е констатирано, че са заболели, да могат да гласуват", коментира тя.
На въпрос има ли съмнение в работата на Информационно обслужване, доц. Наталия Киселова отговори по следния начин: "има ли съмнение, когато член на Управителния съвет прави прогнози, изказва се всяка седмица по телевизиите, и наред с други врачки прави прогнози, дали има проблем? Според мен има. Не че човекът не разбира, само че в професионалното си качество, когато работиш за държавното дружество, не бива да коментираш въпроси, които имат политически характер", категорична беше тя.