Общинските лечебни заведения в Бургас се отчетоха за 2008 г.

Община Бургас организира пресконференция за представяне на общинските лечебни заведения, дейността и финансовите им резултати за 2008 г. В нея взеха участие зам.-кметовете Красимир Стойчев /бюджет, финанси, икономика и стопански дейности/, Лорис Мануелян /здравеопазване, превенции, социални дейности, трудова заетост и спорт/, Ивелина Василева /евроинтеграция и екология/, както и ръководителите на 10 общински лечебни заведения.
От отчета стана ясно, че за 2008 г. през 10-те заведения са преминали 80 % от гражданите на община Бургас - с 5 % повече от миналата година. Увеличението на техните приходи е с 13 %. През 2008 г. Община Бургас е осигурила на тези заведения финансиране в размер на 1 699 000 лв. Те са извършили самофинансиране в медицинска апаратура и сграден фонд в размер на 680 хил. лв. В общинските лечебни заведения в Бургас работят общо 660 души. Средната им работна заплата е 778 лв.

„Не гледаме с добро око на управителите на такива дружества, които носят загуби, но осъзнаваме, че основната им цел не е да носят приходи", заяви Красимир Стойчев.

„Общинските лечебните заведения не са обикновени търговски дружества. Най-много държим на качеството на предлаганата услуга. Дивидент на това качество всъщност е здравето на хората", допълни д-р Лорис Мануелян.
Основните оплаквания на бургазлии по отношение качеството на медицинското обслужване в града са насочени към МБАЛ - Бургас, която не е общинска болница. Принципал в нейното управление е Здравно министерство. Община Бургас опитва да подобри здравното обслужване на своите граждани чрез построяването на нова МБАЛ, която ще се намира в к-с „Меден рудник". В момента се разчиства терена за нейния строеж. Тя ще бъде изградена чрез публично-частно партньорство.

По време на пресконференцията управителите на общинските лечебни заведения в Бургас маркираха основните затруднения, които изпитват в своята работа. Разбра се, че те са причинени от липсата на актуализация в ценообразуването по Националния Рамков договор, ограничаващата рамка на клиничните пътеки, игнорирането на части от лечебни заведения за допълнителни договори в РЗОК за извънболнична помощ, въпреки наличие на необходимия човешки и материален ресурс, както и недостатъчното заплащане на дейностите по клинични пътеки.