©

На 18 февруари отново са наблюдавани 2 птици (1 възрастна и 1 млада), пасящи в нива в Натура зоната Атанасовско езеро. Така наблюденията на малки белочели гъски в Атанасовско езеро и прилежащите до него ниви през последните два зимни сезона вече са 6 с наблюдавани общо 11 индивида.

Повишеното внимание и натрупаният опит в разпознаването на тези птици доведе до зачестяване на наблюденията им и направи Атанасовско езеро една от зоните с най-много наблюдения на вида в страната.

Малката белочела гъска е един от най-редките и застрашени видове птици, които се срещат у нас. Поради голямата прилика с по-честия и масов вид - голямата белочела гъска, както и поради ниската си численост, това е един от видовете с много малко наблюдения в страната, но и един от най-уязвимите, най-вече заради ловния натиск. Поради факта, че много трудно се различава от голямата белочела гъска, с която лети в ято, особено при лоши атмосферни условия и използвания неселективен метод за лов (сачми), тя може да стане жертва при ловуване. През ловните дни, когато гъските се хранят в нивите присъствието на ловци ги плаши и ги кара често да излитат. По този начин гъските не могат да си набавят необходимата енергия, която ще им послужи за обратния полет до местата за гнездене.

За щастие до този момент няма наблюдения на отстрел на малка белочела гъска в района на Бургас, но това не прави рискът за нея по-малък, защото убийството на една-единствена птица при такива ниски световни числености на вида може да се окаже ключово за неговото бъдеще.