©

В последващия "революционен" период, през март 1947 г. Асен Йорданов е убит на 34 г. по инструкция на ЦК на БКП, а по-късно посмъртно обявен публично за предател и Народен враг. Той е един от първите жертви на надигащата се диктатура в България, национализацията и налагането на тоталитарно и еднопартийно управление. Семейството му е тежко репресирано, защото съпругата му Кина Йорданова отказва да изпълни партийното нареждане да се откаже от името на своя съпруг. Децата на Асен - Недялко и Чавдар са сочени с пръст като синове на предател, гробът му е поруган, а жена му е била лишена от правото си да работи, за да бъде обречена на мизерия и презрение.

Кина Йорданова е изтърпяла репресиите на 2 режима - фашисткия и комунистическия, останала на 27 г. вдовица, тя успява да опази името на мъжа си чисто и да предаде неговия пример на синовете и внуците си.

След 1989 г. Недялко Йорданов прониква в архивите на МВР и доказва с документи истината за съдбата на своя баща - станал жертва на идеала си за човешка справедливост и обществена хуманност, което го прави неудобен на диктаторските режими, по време на които е живял.

Филмът и книгата за Асен Йорданов събра стотици интелектуалци, бизнесмени, журналисти, представители на местната власт и интелигенция. Събитието бе специално почетено от зам.-кметовете на града Йорданка Ананиева /култура/ и Лорис Мануелян /здравеопазване и социални въпроси/, омбудсмана Таньо Атанасов, представители на различни политически сили и др.