Навършват се 111 години от смъртта на Капитан Петко Войвода

Днес се навършват 111 години от смъртта на капитан Петко Войвода. Роден е в родопското село Доган Хисар на 18 декември 1844 година. Капитанът е един от най-популярните в народното творчество тракийски революционер и бунтовник. Така коментира Лазар Налбантов, председател на Тракийското дружество в града. Войводата е една от най-ярките личности в историята на националноосвободителното движение в Тракия. Тракийските дружества провеждат на всеки четири години във Варна голям фестивал с песните, посветени на Петко Войвода.
 
Едва 17- годишен той се посвещава на освобождението на Тракия. Смъртта на брат му и на негови роднини преобръщат живота му. Неговият живот се разделя на два революционни периода. Първият е хайдушкото движение. Той е свързан повече с личностни отношения. Заляга на лични отмъщения, когато някой бей или турски чиновник унижи някои българи. Но още от ранния си период той проумява идеята за свобода, като започва да се бори срещу гнетта и беззаконието на турците спрямо всички поробени народи в османската империя. Той не дели българи ,арменци, сърби. Всеки, който се чувства по някакъв начин ощетен в рамките на империята, Петко винаги му е оказвал помощ. Това назряване на идеи се оформят чрез дългите пътувания, които е осъществил. Той е пребродил цяла Тракия и Македония, Гърция, Крит. Бил е в Италия, във Франция, в Египет и в Русия. Взел е участие в гвардията на италианския революционер Гарибалди. Той го поставя начело на отряд на 30 души гарибалтийци. Участва в борбите на гръцкия народ за национално освобождение. Участва в критското въстание през 1868 година, където му е дадено званието капитан. Вторият път, когато получава това звание е от заслуги към руската армия по време на руско-турската война. По време на Стамболов той изпада в немилост. Има непристойни обвинения срещу него. Попада в затвора. Интерниран е в Трявна. Умира в нищета, но винаги е обичал българския народ.

Капитан Петко войвода е един от основоположниците на Тракийско емигрантско дружество " Странджа"- 12 май 1896 година във Варна. Така се поставя началото на обединението на българските бежанци от Тракия. Отново по негова идея на 19 февруари 1897 година в Минковия хан в Бургас се провежда учредителния конгрес на дружество Тракия, където се приема устава и целите на тракийските дружества в България. Войводата е в пантеона на националните революционери. Тракийци честват по- скоро рождената му дата, отколкото смъртта му. Варненското дружество почита и смъртта на капитана. Той е погребан в кв. "Галата", където днес тракийците от Варна са поднесли цветя и венци на гроба му.

Източник: Радио "Фокус"