Надя Иванова: Заплашват ме в интернет, пожелават ми и моят син да умре

Чувствам се виновна, защото ако човек има сърце би се чувствал виновен. Ако някой на моето място извърши такова нещо и отнеме човешки живот и каже, че не се чувства виновен, той просто за мен няма сърце. Това каза пред журналисти Надя Иванова, която прегази на пешеходна пътека Валя.

"Девет месеца до сега умишлено не съм се появявала никъде, защото не исках да бъркам в раната на родителите й, защото и за мен също е много трудно. Множество заплахи има отправени в интернет по мой адрес. Войната се подведе от медиите по първоначално изведена невярна информация, че съм карала със 150 км./ч. и съм имала друга катастрофа с фатален край, че съм искала да избягам от мястото на катастрофата. Аз се опитах да окажа първа помощ, обаче просто органите на КАТ, които бяха на местопроизшествието ми казаха да вляза в колата и да се заключа, за да се избегне саморазправа, каквато имаше. Изкараха ме най-големият престъпник. Детето ми също го изживява. В интернет има отправени постоянно пожелания сина ми също да умре. Баща ми също беше нападан. В крайна сметка мисля, че допълнително се нагнети обстановката и затова не исках да се показвам, защото първото интервю на баща ми го разбраха хората като цирк, едва ли не плачел без сълзи. Аз бих застанала зад всички родители, които са загубили децата си, но те няма да искат. Аз бих подала ръка и бих казала на всички други да се замислят, защото ако някой ми каже, че е застрахован и кара много внимателно, един миг ще кихне, птичка ще хвъркне и ще се наведе за секунда, обръща му живота", каза Иванова.

"Детето със сигурност не го видях. Има свидетели. Когато чух удар и видях пукнатото стъкло, аз излязох да видя какво съм удари, аз не знаех, че съм удари дете. Не мога да кажа на момента скоростта ми. При всички положения приемам, че не е 100-150 км./ч., не карах с такава висока скорост, пътеката от далече беше чиста. Аз минавам хиляди пъти от там, нямаше преминаване на пешеходци от далече, погледнах от ляво дали от острова не тръгват пешеходци. Не помня нищо. Културата ни на шофиране на всички е много лоша. Аз го знам това нещо. Искрено се надявам войната по пътищата да спре, но няма да стане", каза Иванова. Тя посочи, че не си спомня нищо за инцидента и е търсиха професионална помощ. Тя заяви, че е ходила на гробищата и на мястото на инцидента, но се криела като престъпник. "Мисля, че има много други начини, по който могат да ме накарат да се превъзпитам. Аз в момента трудно се возя в кола и постоянно изпадам в стрес, когато се возя в лявата лента като пътник и в дясно някой спре да дава предимство", допълни Иванова. Тя би посъветвала водачите да бъдат малко по-отговорни и да не допускат нейната грешка.

"Вечер да могат да легнат да спят спокойно и да не причинят такава мъка на хора, които нямат никаква вина. Аз им отнех най-скъпото. За тях радостта никога няма да се върне, също и за мен. Аз се обвинявам за абсолютно всеки момент, когато погледна, че синът ми е жив, че другото дете не е могло да си изживее детството. Синът е голям и нападките в неговото училище от страна на учителите не спират. Психологически и на него му се оказва някакъв тормоз и в деня на делото ме попита "Мамо, кога ще тръгваш?". Гледам го сама, в интернет се писа, че синът ми трябва да отиде в интернат, а майка му да влезе в затвора", каза Иванова.

Източник: Радио "Фокус"