© Burgas24.bg

От Националната агенция за приходите дават и друг пример с представител на фирма със задължения от около 10 млн. лв. към хазната. Той се опитал да направи сложна операция за избягване на облагане. Когато данъчните влезли на ревизия в дружеството му, той заложил бъдещите си парични постъпления по всички банкови сметки пред друга фирма, уж за да обезпечи задължението си към нея.

Според разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Националната агенция за приходите има право да поиска от съда да обяви за недействителни определени сделки, сключени с цел държавата да не може да събере своите вземания. Става въпрос за случаи, при които длъжникът се опитва да продаде или да прехвърли свое имущество, след като ревизорите на НАП са установили задълженията му към хазната.

НАП има право да поиска разваляне на сделка, дори тя да е сключена преди приключването на ревизията, стига имуществото да е продадено или прехвърлено, след като е връчена заповедта за възлагане на ревизия, с която по-късно са установени задълженията. Целта на тези разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е да защити интереса на държавата и да прекъсне порочната практика в хода на ревизията фирми да прехвърлят фиктивно недвижима собственост или парични средства на управители, собственици, работници. По този начин след като ревизорите на НАП установят задължение към хазната, се оказва, че фирмата няма активи или е с изпразнени банкови сметки и държавата не може да събере вземането.