Само за 5 минути бабата-търговец успя да пласира 2 парфюма. "Марковата" стока излезе на клиентите по 10 лева. Всичко това след ожесточен пазарлък като по учебник, написан от турчин със сергия на "Капалъчарши" в Истанбул. И, разбира се, клиентът беше първият и заради сефтето склони да го "подари" срещу няколко левчета, според продавачката - пет пъти по-ниско от реалната му стойност. Като доказателство всеки от артикулите е налепен с високи цени. А щандът уютно е разположен в шарените торби. Той е разнообразен - от ароматните води, през самобръсначки, с някоя и друга объркана буква в заглавието на етикета, до ластички за коса, фиби и гривни. Не са рядкост и продавачите на цигари, качеството, на които обаче е твърде съмнително, въпреки че са отлични копия, поне външно на оригиналите.
Откъде ли взимат стоката си и сами ли работят мобилните търговци? След кратък разговор с мобилната продавачка става ясно, че тя не е от Бургас. "Аз съм само чирак, леля. За други продавам". А малко по-късно, при по-засиленото любопитство сменя версията, като твърди, че сама си ги продава, а стоката взима от столичния пазар "Илиянци". А истината е някъде там, може би и по средата.
Бизнесът като бабиния кипи усилено до Старата поща, около Трета поликлиника, около МБАЛ и изобщо навсякъде, където има наивни клиенти. От години мургави наши събратя обикалят между блоковете, преметнали димитровградски чанти- сергии и според сезона предлагат ту клинове и баби-гащи, ту ефирни нощнички за хладинка, ту панталони и блузки. Обикновено сред мобилните търговци най-активни са ромите като продавачи. Стоките обаче крият риск за здравето, а евтиното понякога излиза солено. Там никога няма гаранция, нито касова бележка. Те са като фантом, но не в операта, а пред нея и по улиците и кварталите, недосегаеми за данъчните.
Източник: в. "Бургас днес и утре"