Екологът посочи основните замърсители на Бургаския залив. Един от тях е „Нефтохим", макар и да не работи в целия си капацитет. Но всъщност най-големите замърсители са трите големи реки Дунав, Днепър и Днестър, според него, от които цялата мърсотия на Европа, особено в руската и румънската част, влиза в Черно море и тъй като основните течения са север-юг всичко това идва бавно към залива.
Манукян споменава като един от негативните ефекти на замърсяването на Бургаския залив изчезването на някои видове риба. Други признаци са това, което излиза по плажа - мазутени топчета, лъщяща пред туристите вода. Той сподели: „Какво да ви кажа, самото разширение на пристанището нанесе много големи вреди. На кого беше нужно това? Ние още тогава спорихме, че няма нужда да се разширява Бургаското пристанище."
На въпроса как успяват някои държави да запазят екологичното равновение в района на големи промишлени пристанища, екологът отговори така: „Предполагам с много здраво законодателство. Тук нищо не се прави. Като хванат и най-дребния бракониер и като му изгорят мрежите и влезне във всички медии, където да се говори, което нищо не решава. Той отива и си взима други мрежи и това е."
Като страни, успели да опазят екологичното равновесие в района на такива промишлени пристанища, Манукян посочи Скандинавските държави. Въпреки че и там има добив на петрол, много стриктно се спазват правилата и дори да се получи нещо, срещу което никой не е застрахован, има техника за най-бързия начин за събиране на разливите. Всички промишлени предприятия се следят какво изхвърлят по реките, защото в една река, където един завод е хвърлил олово, цинк и разни други химически елементи, някои трябва да го контролира, убеден е той.
В заключение, Манукян заяви, че за да стане Бургаският залив по-чист, е нужен контрол. „Контрол наистина и страшните санкции", категоричен е екологът.
Източник: Агенция "Фокус"