© Burgas24.bg

- Чествате ли Международния ден на учителя и с какви чувства го посрещате?
- Това е празник, който не е разпространен сред учителите, но ние го отбелязване главно в организациите на отделните учителски колективи. Това е един повод отново да се вгледаме в проблемите, които съществуват в системата и да предложим решения за тяхното преодоляване. Самият факт, че имаме Международен ден на учителя е важен и говори за значимостта на професията. Смятаме, че се справяме добре в тежката криза, в която е изпаднало цялото общество и включително и образованието главно с промените, които се готвят в новия закон за предучилищното, начално и основно образование. Като най-големия синдикат в страната даваме своя принос в модернизирането на българското образование и се надяваме, че умните предложения, които сме направили, ще бъдат отчетени при окончателното внасяне на проекта за закон за училищното образование в парламента. Надяваме се това да се случи до края на месец октомври.

- Какви са предизвикателствата пред учителската професия? Какво се промени през последните години в отношението към учителите?
- Основната промяна се дължи на липсата на достатъчно грижи във възпитанието на децата в семейството. Голяма част от родителите в България са заети единствено и само с намирането на средства за прехрана или за оцеляване. От всичко това страдат децата, тъй като не срещат необходимото внимание в семейството, което поражда увеличаване на случаите на агресия и насилие, които се проявяват в училище. Училището е институция, която е призвана заедно с родителите и цялото общество да въздейства върху възпитанието и обучението на младите хора. Имаше един министър, който преди години заяви, че възпитанието трябва да бъде отделено от обучението, тъй като в българското училище децата трябва да получават само образование, но не и възпитание. Преди години имаше ясна цел, дефинирана от държавата и всички, които сме минали през тази система знаем много добре, че там се възпитаваха преди всичко нравствените качества като честност и родолюбие. Сега в общество на бездуховност, където чалга културата е издигната в култ, където мутренските прояви са модел на подражание, е естествено да се говори малко за култура и възпитание. Поколенията на сегашните млади родители са първите, които опитаха "вкуса" на чалга културата и сега ние виждаме как това се мултиплицира и върху техните деца. Не е нормално детето още в първи клас да парадира пред учителката с думите, че баща му получава толкова пари за един ден, колкото учителката за един месец. Това са явления, които трудно могат да бъдат изкоренени и цели поколения ще бъдат осакатени. Нежеланието на децата да учат, да четат, прекалената им зависимост от компютрите, от улицата - това е предизвикателството пред българския учител. Ние трябва да правим чудеса в класните стаи, за да привлечем вниманието на учениците. Голяма част от учениците не са мотивирани да учат, тъй като дори и да завършат едно или две висши образование пак ще получават 400 лв. заплата. Оказва се изключително голям натиск върху българския учител не само от страна на институциите - директора, инспекторатите и министерството, но и от страна на обществото., което очаква проблемите да бъдат решени в училище. Учителят обаче не може да върне на детето загубените първи 7 години. В рамките на един учебен час е много трудно да достигнеш индивидуално до мислите и чувствата на всяко едно дете. Системата на делегираните бюджети стимулираха училищата да правят колкото се може по-голям прием на ученици. Не е нормално да се работи с по 32 деца в клас. Невъзможно е един учител да работи с всяко дете по отделно и да развива индивидуалните способности на всеки един ученик. Децата стават все по-будни и интелигентни, но за съжаление не успяват да развият качествата, които притежават.

- Има ли интерес на младите към учителската професия?
- Да, определено има интерес от страна на младите хора към учителската професия, но моите наблюдения са такива, че той се поражда не толкова от практикуването на самата професия, колкото от възможността да се работи нещо по време на криза. Особено в детските градини, когато се пенсионира учителка, навършила 60 години, на нейно място се назначава млад човек, завършил висше образование, но със скромен опит от 1-2 години. Този човек работи 1-2 месеца и напуска, назначава се нов млад човек, който също напуска и това е, защото един млад човек без опит не може да се справи с 32 деца в група. Тогава директорката е принудена да върне пенсионираната учителка, която може да изкара още 1-2 години. Има редица предмети, по които до скоро нямаше учители, като например английски език и информатика. Икономическата криза изкара много хора на улицата, които имат образование, но не са практикували учителската професия и са намерили реализация в други сфери на обществено-политическия живот. Оказва се, че безработицата ги кара да се върнат към учителската професия, но те не се чувстват комфортно. Много учители казват, че при всеки удобен момент те отново ще оставят учителстването и ще работят нещо друго, защото тази професия е изключително трудна. Въпросът не стои само в ниското заплащане, което е малко над средното в страната. Има и млади хора, които желаят да се посветят на учителската професия, но така или иначе страната се намира в тежка демографска криза и броят на учителите намалява по обективни причини между 2-3 хил. поради съкращение и закриване на училища. С преструктурирането на училищната система този процес ще се задълбочи, така че няма толкова много работни места за младите учители. След около 5-10 години има реалната възможност България да внася учители от други страни, защото голямата част от учителското съсловие е в т. нар. предпенсионна възраст. Опасявам се, че няма да има достатъчно млади хора, които да запълнят тази дупка, която ще се оформи след няколко години.

- Какво ще пожелаете на Вашите колеги?
- Нека не забравят, че единственият начин да се достигне до сърцето и душата на ученика е да се отнасяме към него с много любов и търпение.

Източник: Агенция "Фокус"