© Burgas24.bg | | Клиничната пътека според нас е изживяла своето време. Затова ще настояваме за прилагането на диагностично свързаните групи. Това ще оптимизира разходите и ще подобри качеството на лечение. Това заяви в Бургас д-р Божидар Нанев, председател на Българския лекарски съюз. В петък той се срещна с управителните съвети на регионалните колегии от Бургас, Сливен и Ямбол.„Клиничната пътека въобще не е добър начин на финансиране. Тя представлява един диагностично-лечебен алгоритъм как трябва да бъде лекуван пациентът след една поставена диагноза. Но тя не дава по никакъв начин средствата, които са необходими за това", категоричен бе д-р Нанев.
Според него една клинична пътека обръща внимание само върху една диагноза. Но не обръща внимание върху придружаващите заболявания на един пациент, не обръща внимание на степента на тежест на едно заболяване по тази диагноза, продължителността на престоя в болницата, усложненията също не се отчитат по клиничната пътека.
По думите му всичко това го отчитат диагностично свързаните групи. „Ако запазим диагностично-лечебния алгоритъм на една пътека по отделно заболяване и го обединим с това, което дават диагностично свързаните групи като финансиране, за да се излекува един пациент, тогава можем да получим реалната себестойност за лечение. Това е методология, която е приета в цяла Европа почти. Но при нас се отказва, най-често с думите, че това изисква повече пари, а ги няма."
Амбицията на лекарското съсловие е с научни аргументи да се докаже нуждата от дофинансиране на медицинските услуги. В тази връзка БЛС активно ще работи за изработването на правилата за добра медицинска практика, които обосновано ще покажат какви точно средства са необходими.
Според д-р Божидар Нанев здравноосигурителният модел в България не е достатъчно развит. В момента броят на неосигурените у нас е над 1 млн. души, приходите на НЗОК от началото на годината са по-ниски от предвидените. Опасенията на съсловната организация са, че здравната каса може да реши да пренасочи средства от медицински дейности към плащания за лекарства, което вече се позволява от променената нормативна база. Ако бъдат въведени нови рестрикции за здравноосигурителни плащания, се създават предпоставки за фалити на лечебни заведения и ограничаване на достъпа на населението до медицинска помощ.
„Това, дали здравноосигурителните фондове са частни или държавни, няма никакво значение. Въпросът е да има допълнителни фондове. Дали ще бъдат доброволни, дали ще бъдат задължителни, няма никакво значение. Важното е да има възможност пациентът да се осигурява за това, което не му стига като средства", заяви д-р Нанев.
Според него така ще бъде и съществуващото в момента противопоставяне между лекари и пациенти. „Определено в момента всички негативи са насочени срещу нас, нас ни посочват за виновни за това, че системата е зле работеща, зле организирана, зле финансирана. Ние искаме чрез методи, чрез механизми, чрез наука да докажем какво трябва да се случи, за да получим това качество и достъп, за които имаме претенции. Ние не искаме повече пари изобщо, а искаме пари, за да има качество и достъп."
Източник: factor-bs.com |