Какви са обичаите на Атанасовден?
18 февруари – денят на Свети Атанасий Велики, наричан Среди зима, е празник, на който църквата почита връщането на епископския пост след 15 години изгнание на Свети Атанасий.
Носещите името на светеца Атанас, Атанаска, Нася, Тинка и производните на тях празнуват своя имен ден, а народът изпраща зимата и очаква настъпването на лятото.
В народните поверия Атанасовден е свързан именно със зимата, която облича кожуха си, за да си тръгне, отстъпвайки място на лятото. Какви са другите народни поверия за Атанасовден и какво повеляват традициите за празника?
Народни поверия за Атанасовден
Традицията повелява на този ден да не се палят лампите, за да не видят болестите къде е домовете на хората и да не се настанят в тях. Атанасовден в народните поверия е свързан с предпазването от болести. В миналото, когато епидемиите от чума отнемали животи, те почитали Св. Атанасий като спасител от болестите и вярвали, че спазвайки определени поверия за Атанасовден, ще се предпазят от чумата, шарката и други тежки или нелечими заболявания.
За целта за празника се правели курбани от черна кокошка или черно агне за здраве, защото болестите се страхували от черни птици и от черния цвят бягали. Курбанът се раздавал, като всеки в селото трябвало да опита от него, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.
Онези, които вече били покосени от болест, правели сами курбан и го раздавали на всички, а костите на животното заравяли на място, на което не стъпвал човешки крак, за да се изцерят. Приготвяли и се раздавали содени питки и хлябове, надупчени с вилица и намазани с мед или петмез, за да не надупчи шарката децата в дома. Сред интересните народни поверия е това, че чумата, наричана още лелята, се страхувала от кучета и бягала от дома, ако на трапезата домакинята е поставила обреден хляб във формата на това животно.
- Сред популярните народни поверия за Атанасовден е, че на този празник зимата се кани да отстъпи място на лятото. "Иди си зимо, идвай лято!" – се провиквал на днешния ден господарят на снеговете и ледовете Свети Атанасий Велики. Зимният Св. Атанас събличал кожуха си, за да дойде лятото. Именно това народно поверие е родило традицията в някои части на страната на този ден жените да се изкачват високо на билата, за да посрещнат там утрото и изгрева, после да берат предвестниците на пролетта – кокичета и минзухари и да се окичват с тях за здраве и благодат.
- Сред поверията за Атанасовден са и редица забрани – жените не трябва да шият и плетат, забранено е добитъкът се впряга, не бива да се готвят и поднасят на празничната трапеза леща или боб, тъй като дедите ни оприличавали шарката на лещени зърна (не е случайно, че и до днес някои наричат варицелата именно лещенка), и приготвянето на варива канело шарката в дома.
- В различни части от страната има и други народни поверия за Атанасовден, свързани с предпазването от болести като забраната да се играят хора и да се преминава покрай високи дървета, където, скрита в короните, дебнела чумата, гледайки и избирайки своите жертви от високо. Напълно противоположно на това вярване в плевенско играели мъжко хоро без ризи в чест на идващото лято. Какво се прави на Атанасовден?
- Светецът, на който е посветен празникът – Атанасий Велики се свързва с боговете на огъня, затова сред традициите за празника са и първите ритуални почиствания на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.
- Вярва се, че денят на Свети Атанасий е вторият най-подходящ момент да се заколи прасето, ако стопанинът е пропуснал да направи това за Коледа, поради което в някои краища на страната наричат празника Втора Коледа.
- Денят се счита и за подходящ "да се харесат младите“. Сред традициите са събирането на момите и момците на поляните, песните за любов и сватба, хората и връзването на люлки.