Съгласно нормативната уредба, КЗК се произнася по искането за налагане на временна мярка след преценка на възможните последици от налагането й от гледна точка на обществения интерес, като отчита твърденията в жалбата, становището на съответния орган и приложените доказателства от страните. КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане.
В случая Комисията отчете, че обектът на концесията - пристанищен терминал Бургас Изток -2, е част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Бургас. Основната цел на отдаването на концесия на терминала е бъдещият концесионер да инвестира в развитието на пристанищната инфраструктура и модернизацията за техническите съоръжения, което ще бъде в национален интерес, предвид стратегическото местоположение на пристанище Бургас в Черноморския басейн, допринасяйки за привличане на нови клиенти на пристанището, подобряване на предоставяните услуги и повишаване на приходите му, а оттам ще допринесе и за издигане престижа на морското дело в РБ, поради което КЗК остави без уважение искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка, тъй като от спирането на процедурата ще произтекат значително по-големи вреди, които превишават ползата от нейното налагане.