Дългогодишният преподавател и културен деец Надежда Райкова,
която се бореше с прогресиращ карцином на синусите, не успя да спечели битката с коварната болест, научи
Burgas24.bg. За събиране на средства за лечението на майката на две деца се обедини цял Бургас, организирани бяха редица прояви като концерти, базари и голяма кампания в социалната мрежа.
Ето какво написаха нейните близки:"Надежда се сблъска с една много тежка и коварна болест, след която премина през две операции в Бургас и една в Пловдив. След последващи множество лечения в България разбрахме, че лекарите няма с какво повече да ни помогнат тук. Единствената надежда, която ни дадоха беше от болницата в Германия. Нямахме нужните средства, затова и се обърнахме към вас за помощ. Никога не бихме могли да ви се отблагодарим за всичко, което сторихте за нас и нашата майка. Благодарение на вас имахме възможността да й дадем още един лъч надежда за оздравяване. Подкрепата, която й дадохте й помогна да повярва и даде сили да продължи в борбата. Всички ваши послания,молитви, дела, усилия, пожелания всеки път и вдъхваха кураж. Караше ме да й ги чета отново и отново. Те връщаха усмивката на лицето й. Със събраната финансова помощ от вас, ние успяхме да чуем компетентното мнение и на лекарите от Германия. Те се отнесоха изцяло с внимание, грижи, състрадание и подкрепа. Не я оставяха нито за миг. Приеха случая ни присърце. В болницата я обгрижваха с различни дейности, с които тя обичаше да се занимава. Успокояваха я.
Докато се оформят документи, изследвания, тя трябваше да се укрепи физически и духом, за да бъде възможно най-пълноценна за последващите лечения. С течение на обстоятелствата възможностите започнаха да намалят. Тя се влошаваше по-бързо отколкото се очакваше и изгасваше с всеки изминал ден. Силите й да се грижи сама за себе си все повече намаляха. Тя бе половин човек. Още при първата ни среща с лекарите те ни казаха, че не сме закъснели с няколко месеца, а с цяла година. Разказаха ни ,че 70% такъв тип тумор в синусите се появява отново, дори и при правилно лечение,трудно се засича при изследвания. Но въпреки всичко, ние продължихме да вярваме и да се борим редом с нея. Започнаха с едно от леченията, с което имаше най-висок шанс - 60% , химиотерапия. През тези 2 месеца лечение, тя изглеждаше видимо по-добре. След поредните изследвания разбрахме, че резултатите не отговаряха на очакваното подобрение. Туморът продължаваше да расте и единственият вариант, който остана бе имунотерапия. С нея Надежда имаше 20% шанс. Предложиха ни подкрепа с грижата за нея, чрез жени-доброволки , както и музикален терапевт, защото всички знаем колко много обичаше музиката. Даже и в най-трудните и дни, музиката винаги я е карала да се усмихва.
Тъжно ни е да ви съобщим скръбната вест, че днес между 5 и 6 сутринта Надежда ни напусна. Благодарни сме на лекарите, че до последно имаше човек до нея, който я е изпратил подобаващо. В съня си, без болка и без страх. Каквато е била цял живот.
Тя беше човек, който обичаше живота. Човек на радостта, на веселието. Винаги обичана от околните. Тя придаваше такава енергия, с която човек трудно можеше да се раздели. Тя винаги е била душата на компанията. Винаги бе готова да ти даде съвет, да ти помогне, да те разведри и успокои. В разговорите с нея се усещаше топлина и уют, който не всеки човек в днешно време може да ти предаде.Тя беше учител не само по професия, но и по душа. Винаги оставяше собствена следа след себе си в душата на всеки човек , до когото се бе докоснала. Тя обожаваше децата и беше човек на изкуството и красотата. И не на последно място тя беше и наша МАЙКА. Майка с главно "М". Най - важният човек в живота ни. Човекът дал ни възможност да живеем, човекът изградил ни като личности. В грижите си за нас като всяка майка ни се караше,но най- важното тя беше и наш приятел. Опитваше се да ни разбере като деца с кипяща кръв, но и да съчетае майчинското чувство за съхранение за децата си. Тя ни научи на нейното най- добро и важно качество- да бъде ЧОВЕК. Тя е Човекът с главно "Ч" в нашия живот, а вярвам не само в нашия, но и в на всеки опознал я. Тя е жена , която не можеш да опишеш просто с една дума. Една неописуема жена. До последно тя свиреше на китара, въпреки че не виждаше. Тя усещаше музиката в сърцето си и я предаваше на околните. Пееше в болницата на всеки, който й подадеше ръка. Макар тежкото й състояние, тя разведряваше останалите боледуващи и медицински лица със своите песни и положително настроение. Беше упорита до последния си дъх. Тя беше усмивка, която винаги беше на лицето й и трудно можеш да забравиш.
Вярваме, че сега тя е там някъде на едно по-добро място, щастлива, усмихната, обградена от любими хора, свиреща на своята китара и създаваща добро и ведро настроение. Тя е някъде там закриляща ни и подкрепяща ни във всяко едно наше решение и начинание. Някъде там, винаги до нас!
Благодарим още веднъж за подкрепата и шанса, който ни дадохте".