Историк: Манастирът на о. Св. Анастасия датира малко след средата на 16 век

Манастирът на о. Света Анастасия датира малко след средата на 16 век. Това разказа проф. д-р на историческите науки Иван Карайотов, автор на книгата "Остров Света Анастасия". Той е бил ръководител на две експедиции на острова.

По време на първата от 1972 година са проведени разкопки зад църквата на острова, която е късносредновековна, в нея се намира един от най-старите иконостаси в България от 1802 година, където е открита костница и следи от една сграда. Тя е била действаща в началото на 20 век. "Ние открихме всъщност една нова сграда, чиито основи са може би от 19 век, но там имаше тухли, които са преупотребени и бяха може би антични, от ранните турски векове. През следващата 1973 година ние проведохме подводна експедиция, една от първите в България, и точно пред кея открихме керамика от късната античност. На скалното образувание, под въздействието на морските вълни, което се нарича "гъба" и над него има един гроб, се откри цяла амфора от Късната Античност. Според мен островът би могъл да бъде един манастир още от най-ранните, защото точно там е едно изолирано място и е за такива анахорети, които се отделят от света и живеят самостоятелно, посвещавайки се на Бога. Това е една хипотеза", отбеляза проф.д-р Карайотов.

Има данни, че манастирът е ставропигиален, които според документи датира малко след средата на 16 век, обясни той. "Около 1570 година са първите документи, това са патриаршески грамоти, които дават различни права на манастира, подчинен на Цариградската патриаршия. В последствие котленците, които са идвали по морето, собственици на големи стада, са обърнали внимание на това и един от първите представители на Хаджипетровия род, който по-късно живее в Бургас, Хаджи Матей е станал дарител на манастира и това е отбелязано в надпис от 1802 година на самия манастир. Можем да кажем, че Бургас и района на Бургас, участват в ранното българско Възраждане. Тогава обаче не е съществувала църковна разпра между българи и гърци и другите дарители на манастира са били Натанаил от Ганос и християнската община на Василико, днешно Царево. Манастирът ту е западал по време на кърджалийските нашествия, ту е разцъфтявал", разказа проф. Карайотов.

"Там се намират две костници, в които лежат костите на много християни от крайбрежното население. Едната костница е от притвора, който също е построен в началото на 19 век, а другата е тази, която разкрихме зад манастира. Този остров се среща много често в западноевропейски извори. Някои от авторите бъркат името му и казват, че се е казвал Свети Атанас или Свети Анастас, а той винаги е бил посветен на Света Анастасия. В края на 19 и началото на 20 век, когато крайбрежието още под силно гръцко влияние и вече са съществували българска и гръцка държава, между местните управници и гръцките са настъпили големи скандали и те всъщност са финала на българо-гръцката църковна разпра", обясни той.

"В последствие след като сливенския митрополит Гервасий е осветил манастира запада, няма монаси там и през 1923-1925 година той е превърнат в затвор. През 1941 година се използва за интерниране на антиправителствени елементи. По време на тоталитарния режим това беше култово място, през 1925 година от там са избягали затворниците и са отишли в Съветския съюз", разказа още проф. Карайотов.

Източник: Радио "Фокус"