© | | Васил Христов* е от Бургас. Има малък бизнес, офсетова печатна машина, на която изработва рекламни брошури и етикети на различни местни производители от леката промишленост. Тази година негов партньор отново е дошъл да иска етикети за няколко от основните стоки, които произвежда. Христов дълго време търсил старите плаки с етикети и тогава си дал сметка колко отдавна не е работил със същата фирма. Според собственика на печатницата оборотите на фирмата му през последните 5 години са се свили поне 5 пъти.Димитър Г*. също е от Бургас. Той е бивш собственик на фирма за изолация и саниране на сгради. Бивш, защото е бил принуден да я закрие, въпреки че изградил голяма складова база на ул. "Индустриална" и давал заплати на четири бригади.
Кирил В*. също е бивш собственик на фирма за заваръчни услуги, парапети и огради. Сега се е пренасочил към търговията с акцизни стоки. Повече се харчат. Той, както се досещате, е жител на същия град.
И тримата са на около 45 - 50 години и живеят в най-добрия град в България. Поне така мислят за него жителите му според скорошно изследване на Евробарометър за качеството на живот в европейските градове, поръчано от Европейската комисия. В него Бургас излиза на престижното 23 място сред общо 83 европейски града. И за разлика от класацията на "Дарик радио" е направено чрез анкети на 500 души от всеки град, интервюирани в края на 2012 г. Това прави общо 41 хил. интервюта за анкетата.
В същото изследване обаче Бургас е на пето място отзад напред по възможности за работа и по качество на здравеопазването. Парадоксът е, че заради лошите медицински услуги бургазлийки са били принудени да ходят да раждат в Сливен, а за да си направят качествена кардиограма, пътуват до Варна или Ямбол. Според изследването на Института за пазарна икономика "Регионални профили - показатели за развитие" 2012 г.: "Общата оценка на здравеопазването в област Бургас е незадоволителна. Основният проблем е липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал. И по трите показателя - общопрактикуващи лекари, кардиолози и специалисти "вътрешни болести" на човек от населението, Бургас се представя доста под средното за страната... Сериозен проблем е корупцията в здравеопазването..."
Ако по два от най-важните показатели в битието на един човек градът се представя доста зле, а жителите му твърдят, че той е най-добър за живеене, нещо не е наред в Бургас.
Според кмета Димитър Николов, с когото повечето хора свързват този подем, жителите на черноморския град са вече със самочувствие и изискванията им са по-големи. Той признава, че има проблеми със здравеопазването в града, и търси причините в липсата на медицински факултет тук. Според него повечето талантливи лекари се местят от града, защото не могат да се развиват. Така качеството на медицинските услуги пада въпреки множеството частни клиники. Димитър Николов вижда решението в откриването на медицински факултет към държавния университет "Асен Златаров" в Бургас, за което вече води консултации с образователния министър. "Защото, когато в един град се открие такъв факултет и там се обучават студенти за лекари, качеството на здравеопазването се покачва рязко, създава се ядро от рехабилитирани лица, които успоредно с преподавателската дейност ще лекуват и в съответната болница. Окръжната болница ще бъде лицензирана и за университетска клиника, което означава, че тя ще има допълнително финансиране и ще работят висококачествени специалисти", мечтае Димитър Николов.
Що се отнася до бизнес средата в града, кметът на Бургас приема, че наистина по време на кризата много фирми, свързани със строителството, са фалирали, а други са били погълнати от по-големи конкуренти. Но като цяло смята, че фирмите се развиват добре. Той посочва, че общо в града са регистрирани 14 600 фирми и само за година са нараснали с 16%. "Този ръст идва от туризма, лека промишленост, бизнеса с недвижими имоти, услуги, логистика", смята той. Според него причините са инфраструктурни (т.е. такива, за които управлението му има принос) - пристанището, по-добрата инфраструктура, откритата магистрала "Тракия", която отпушва икономическата активност.
"Мисля че калесването на Бургас като най-добро място за живеене е една голяма глупост", казва лидерът на Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и собственик на местната телевизия СКАТ Валери Симеонов - най-големият политически противник на Николов. НФСБ има 7 съветници в общинския съвет, БСП - 6, а ГЕРБ - мнозинство от 28. "Като изключим лятото, в останалото време е глад и скука. Промишлеността, с която се гордееше Бургас, е в далечното минало, високите цени от лятото остават и през останалите сезони, безработицата расте и т.н.", смята Симеонов.
Думите му се потвърждават и от местни политици от левия спектър. Като се изключи "Лукойл"- Бургас, и "Кроношпан", сякаш няма голяма и сериозна фирма, която да развива дейност на територията на общината.
Кметът Димитър Николов обаче твърди, че бизнесът се чувства добре. Той посочва, че само през миналата година общината е издала 350 разрешителни за строеж. "В Бургас работните места имат силно изразен сезонен характер, смята Николов. По време на летните месеци нивото на безработица в Бургас е много по-ниско, отколкото средното за страната, но очакванията на хората са за лесно намиране на работа в Бургас и това е обяснението на подобно усещане. Затова и икономическата миграция към Бургас е много силна. Много хора от Сливенския и Ямболския регион са се преселили в Бургас. По икономически причини. Те също са част от този натиск", смята кметът. Думите му са подкрепени от Евгени Здравков, който има фирма за строителни материали и търси да назначи служител. На конкурса се явили две млади жени от Пловдив и Сливен. Просто защото смятат, че Бургас е по-добър град за живеене.
Бургас наистина е различен град от времето на управлението на Йоан Костадинов.
И това си личи по улиците, чистота, транспорта, морската градина и всички инициативи, които общината предприема. Валери Симеонов опонира на това: "За Евробарометър сигурно е достатъчно да минат по централната улица и да снимат две-три пана, а останалото е телешки възторг", смята лидерът на НФСБ.
Извън политическото отрицание по-важният въпрос е дали подобреният имидж на града се дължи на мениджърските умения на кмета или на факта, че на власт бяха ГЕРБ и стартира постъпването на пари от еврофондовете. И дали цялото развитие не е по модела "Бойко Борисов" - строим пътища и инфраструктура, защото това е най-видимо, а другите проблеми загърбваме.
"Вижте, казва Димитър Николов, аз малко се дразня, когато се мисли така. Ние бяхме 18 кметове от ГЕРБ, докато партията беше на власт. Става въпрос за областни градове, с които Бургас е съизмерим. Както аз, така и Кирил Йорданов имаше възможност да кандидатства за пилотен проект за интегриран градски транспорт, ние го спечелихме." Проектът е за 137 милиона лева.
Факт е, че Бургас е на едно от първите места по усвояване на европейски средства. "Няма оперативна програма на ЕС, по която да не сме кандидатствали и да нямаме спечелен проект", хвали се Димитър Николов. На практика ние започнахме от нулата за изграждане на екип, който да подготвя проекти за еврофондовете. В момента екипът е от 14 души, като средната възраст е 27 години. Назначени са с конкурс и знаят по няколко езика. Почти всяка седмица са някъде в чужбина на семинари, конференции, преговори, обучения. В момента работим по над 60 европейски проекта, казва кметът.
Според Николов инвестициите от еврофондовете са около 500 милиона евро, като 80 на сто от проектите се изпълняват от местни фирми. Иначе привлечените инвестиции извън европейските пари са между 400 и 700 милиона евро. "Голяма част от тях са в сферата на услугите, търговски площи, лека промишленост. Ето в момента руска компания открива предприятие за игли и конци за хирургията, полска компания закупи терен и ще започне изграждането на завод за плавателни съдове - яхти и лодки, различни предприятия, които произвеждат мебели, заради многото строителство има такъв пазар, цехове за спално бельо за хотелите..."
"Кметът Димитър Николов е позор - стига само това, че само четири фирми извършват ремонтите на инфраструктурни обекти, и това минава през заместника му Костадин Марков, на който неведнъж сме искали оставката", казва председателят на НФСБ Валери Симеонов. Бургаски бизнесмени, пожелали анонимност, потвърждават тези думи: "Търговете са с предизвестен победител. Поставят се предварителни условия, които са удобни за конкретни фирми, и така се елиминира конкуренцията." Те дават пример с търг за ремонт на подлез в центъра на града, за чиято облицовка се искал специален вид камък, произвеждан от турска фирма, с която един от кандидатите вече имал сключен контракт.
Димитър Николов контрира, че за най-големия проект, който се изпълнява в града - за интегриран транспорт, дори е нямало обжалване от петте кандидата. "Просто всичко беше прозрачно и дори конкурентите признаха, че не могат да дадат по-добри условия за закупване на 100 автобуса от победителя", казва той. Програмата за интегриран транспорт очевидно е гордостта на бургаския кмет, защото както той, така и неговите заместници са като навити на пружинка, щом се отвори въпрос за евросредства.
Проектът наистина е впечатляващ. Той предвижда подмяна на 100% на автобусите, като всички са с климатици, платформи за инвалиди, информационни табла, GPS-и, видеонаблюдение... "Проектът предвижда да се изгради цялостна система, която да дава предимство на градския транспорт, обяснява директорът на общинското предприятие "Бургасбус" инж. Петко Драгнев. Там където е възможно, ще бъдат изградени бусленти и при приближаването на автобус светофарът ще светва зелено, ще има електронно таксуване, а на първо време кондукторите ще се преквалифицират в стюарди, ще има и WiFi, обяснява инж. Драгнев амбициозния проект, който вече е стартирал с пълната подмяна на автобусния парк още на 18 февруари. Според него пътникопотокът в градския транспорт вече се е увеличил с 20 на сто. Кметът Димитър Николов казва, че целта на проекта е пътниците в градския транспорт да се увеличат до 40 - 45% при края на проекта. За целта щели да помогнат и новите 22 тролейбуса, които трябвало да дойдат по проект "Околна среда", по който Бургас е водещ, заедно с още три града. Идеята е да се намалят автомобилите в центъра и замърсяването на въздуха.
Димитър Николов признава, че със сегашното правителство се работи по-трудно. "Има трудности в сроковете, в съгласуването, в административната кореспонденция. Но го наваксваме с по-често ходене в София, с повече молби, търсене на контакти. Моля за съдействие депутатите от БСП, областния управител, понякога ставам досаден, но трябва работата да върви", казва той.
Въпреки лустрото обаче икономическите показатели дори на позападналата Варна сякаш са по-добри от тези на Бургас. Според изследване на Института за пазарна икономика "Регионални профили - профили за развитие" безработицата във Варна е 10.6%, а в Бургас - 12.6%, коефициента на заетост е 46.50 на сто срещу 44.50 в полза на северния черноморски град, предприятия на човек от населението са 71 за Варна, 63 за Бургас. Варна води и по средногодишен доход на семейство. Затова пък изостава в чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население и на изплатените суми по ОП на човек. В първи случай разликата е над 500 евро, във втория около 50 евро на човек в полза на Бургас.
*Имената на предприемачите са сменени по тяхна молба
Източник: в.Капитал |