Паметникът беше открит едва преди 2 години на кръстовището на булевардите „Димитър Димов и „Демокрация". Съдбата на този паметник бе изстрадана в продължение на десетки години от родолюбивите граждани на общината, тъй като Бургас бе единственият голям град в България без паметно място на загиналите за свободата и обединението на Отечеството, български войни. ЗАЩО това беше така и ЗАЩО продължава?

Дълго време бяхме изправени пред абсурдния факт да поднасяме венци и цветя в чест на загиналите за България на паметника на Съветската армия „Альоша" на пл. Тройката. Позорната липса от Войнишки паметник в Бургас бе преодоляна с огромни усилия на редица войнски организации и българи - патриоти, които се обединиха преди 10 г. в Инициативен комитет за изграждане на войнишки паметник в Бургас. Идеята бе въртяна безуспешно, като точка от дневния ред на редица общински съвети и кметски мандати.

Поради невъзможността да търпим повече преклонението пред загиналите български войни да се извършва на паметник на чужда армия със съдействието на Съюза на патриотичните сили „Защита", Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса, Съюза на художниците, Съюза на ветераните от войните на България и др. бе издирен и възстановен стария, потънал в забрава паметник на славния „24 Черноморски пехотен полк" и бе поставен и осветен пред Гарнизонния клуб в Бургас. Съпротивата това да се случи бе огромна от страна на Община Бургас, но въпреки нея Инициативният комитет успя да наложи волята си и да даде на града място, където потомците да могат да положат цвете и да сведат глави пред незнайния войн.

Бургас е вратата и лице на България, посещаван от много чужденци. При проявен интерес от чужди гости и делегации се изправяме пред срамното обстоятелство да не можем да посочим истински и достоен паметник на българското войнство. ТОВА НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ПОВЕЧЕ!

През 2007 г. най-после се осъществи заветната мечта на поколения бургазлии в града ни да има специално място и специално създаден „Войнишки паметник". По малко от 2 г. след тържественото откриване, днес мястото за съжаление е поругано, порутено, опозорено и оставено безстопанствено от общинските власти. За съжаление освен, че паметникът бе изграден набързо и с много недомислия по времето на предишния кмет Йоан Костадинов, сега той напълно е загубил своето свещено предназначение. Не можем да останем безучастни свидетели на разрухата и безстопанствеността, на която е оставен от Община Бургас Войнишкия паметник в града! Настилката е разкъртена и неподдържана, осветителните тела са тотално унищожени, а гранитните блокове служат за тоалетна на открито и заслон на наркомани. Паметникът на загиналите знайни и незнайни български бойци във войните за национално освобождение и обединение прилича на бунище, а не на пантеон на славата и паметта.

Недоумяваме, как е възможно да се допусне в такъв вид „новият" Войнишки паметник да посрещне 6 май - празника на българската армия и вместо обкичен с венци и цветя да бъде заринат с изгорели фасове, празни бутилки и презервативи?! ТОВА Е КОЩУНСТВО С НАЦИОНАЛНАТА НИ ЧЕСТ, С ДОСТОЙНСТВОТО НИ НА БЪЛГАРИ И СЪС САМОЖЕРТВАТА НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА.

Не случайно може би тържествата за 6 май бяха изместени от този паметник и той остава „неглижиран" и пренебрегнат от организаторите, което ни дава основание да смятаме, че подобна предателска и антибългарска по своята същност политика не е случайна. Нито един представител на общинските власти не намери за необходимо да се заинтересува защо Войнишкият паметник е подложен на разруха, точно когато най-много трябва да изпълнява своето предназначение. Стигна се дотам мястото за поклонение пред българските войни да придобие обидното и хулително прозвище „турски гробища".

Човешката цивилизация е започнала тогава, когато хуманоидите са открили в съзнанието си представата за почитта към своите мъртви. Отношението към загиналите за България определя не само нашия национален облик, но човешкото ни ниво на интелигентност. Грижата към паметниците е ДЪЛГ на всички нас, но е ЗАДЪЛЖЕНИЕ на Община Бургас, която управлява града с кредита на общественото доверие и разполага със средствата на обществото. Оставяме настрана това, колко обществени средства и дарения бяха вложени в построяването на този паметник, който сега нарочно, или безотговорно е оставен на доизживяване след неговото раждане.

Настояваме:

* да се вземат спешни мерки и паметникът да бъде почистен, възстановен и приведен в достоен вид.
* да се довърши изграждането на Войнишкия паметник с поставянето на гранитна плоча с надпис: „В чест на всички паднали за свободата и обединението на България", за да се знае какво точно представлява мемориала.
* да се осигури охрана на святото място и той да се огради и да се снабди с места и пейки за сядане и усамотяване каквото се полага.
* да се поправи неверния текст на Община Бургас на информационните табели на паметника пред Гарнизонния клуб. Този текст е с неверни дати и факти, относно съдбата на паметника, които не само са непълни, но и не отговарят на истината. Подготвили сме предложение за редакция на текста.

 

Честит Гергьовден В името на Отечеството:
6 май 2009 г.

Инициативен комитет за изграждане на Войнишки паметник в Бургас
Съюз на офицерите и сержантите от резерва
Съюз на ветераните от войните на България
Съюз на патриотичните сили „Защита"
Асоциация на българското войнство
Асоциация на ВВС
Общонароден комитет за защита на националните интереси