© | Две любими неща - живот и пиво - в едно шише. Жива бира по баварска рецепта се лее от Пловдив. Напитката, приготвена по Райнхайтсгебот - Закон за чистотата на бирата от 1516 година, тръгна към българските ценители.Само истинските любители на пивото знаят какво се крие зад примамливото словосъчетание "жива бира в бутилка", а когато към него се добави и определението "баварска", удоволствието става пълно.
Това лято популярната пловдивска бирария Jägerhof (Йегерхоф) пусна на пазара първата си бутилирана "жива бира". В буквален превод името й означава "Ловен двор", но в Бавария използват думата "хоф" и за дворец, така че ще пиете царски!
Пивото е бутилирано в стъклени бутилки от 330 мл в две разновидности - Jägerhof Hell (светло) и Jägerhof Weiss (бяла, пшенична) с трайност 7 до 8 седмици. Новата жива баварска бира в бутилки тръгна към почитателите на кехлибарената напитка в по-добрите супермаркети, барове и ресторанти, специализирани уебсайтове и магазини, тематични заведения в София, Пловдив, Варна, Бургас и големите курортни селища. А после и в цялата страна. "Йегерхоф", която се вари в напълно електрифицирани и оборудвани пивоварни на марката Caspary, която има 225-годишна история, се произвежда по Райнхайтсгебот - Закон за чистота на бирата, създаден през 1516 година. Той регламентира производството и търговията с пиво в Бавария. Според документа в него може да се използват само вода, малц, хмел и мая.
Всеки ден пред очите на гостите в огромни медни казани се варят (и надлежно изпиват) по 350 литра. А когато към благородната напитка се прибавят и типично баварските наденички, също произведени в заведението, истинският виенски шницел и класическият свински джолан, гарниран с прочутото "зауер краут" - тънко нарязано кисело зеле с ким, угощението няма граници. Очарователен детайл са току-що изпечените топли бретцели (гевречата с едро смяла морска сол), сервирани в панерчета, застлани с вестник "Жива бира". А за любителите на сладкото вълшебниците в кухнята майсторят щрудел с ванилов сос, типичните германски торти със сирене, домашен сладолед и още много вкуснотии.
Що за чудо е напитката?
Живата бира е прясно, нестабилизирано пиво. Дрождите (бирената мая), отговорни за ферментацията и други процеси при производството, са живи. Те са изключително полезна хранителна съставка. Живата бира е мътна. Това се дължи на наличието на механични примеси - фини частици от малцов шрот, бирена мая и хмел.
Живата бира е произведена по обичайната технология, но са спестени механичното пречистване (филтриране) и термичната обработка (пастьоризация). Тя се съхранява в специални съдове с автоматично регулиране на температурата между 0-5 °C.
Процесите на ферментация се задържат достатъчно, за да може живата бира да се съхранява около 7-8 седмици.
За бирария "Йегерхоф" "Йегерхоф" отваря врати на 25 май 2013 г. Първата баварска бирария в Пловдив веднага се превръща в любимо място за всички любители на кехлибарената напитка и вкусната храна. В "Йегерхоф" са се погрижили клиентите да усещат духа на Бавария във всеки детайл. Бирата е на 6000 години!
Историята на бирата е почти толкова древна, колкото и историята на човечеството. Най-ранните данни за варене на пиво са отпреди 6000 години! И тръпката по напитката не угасва през вековете, защото днес в света се произвеждат около 9 милиона марки пиво, на Октоберфекст празнуват общо над 7 млн. души, а бирата е на трето място сред предпочитаните питиета, след водата и чая.
Шумерите са отдавали толкова голямо значение на бирата, че са имали дори богиня на пивоварството, наречена Никаси. Химнът, посветен на нея, е най-ранната позната рецепта за приготовление на пиво. В песента напитката се определя като "божествена", която прави хората "развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи".
Както показват клинописни таблички, открити в Месопотамия, бирата е била популярна още през третото хилядолетие пр.н.е. Във Вавилон произвеждали 20 вида бира. Това наложило цар Хамурапи да издаде специален закон. В него се определяла точната цена на пивото, а производството на менте се наказвало със смърт. Хамурапи издал и указ, с който се лимитирала дневната дажба от бира на човек. Колкото по-висок бил социалният му статус, толкова повече имал право да изпие той. Висшите служители стигали до 5 литра на ден!
Египтяните променили рецептата, според която бирата се правела от печен хляб и започнали да използват тесто. Древните гърци, въпреки обожествяването на виното, също не останали безразлични. Според историка Плиниус в някои райони на Елада бирата дори била по-предпочитана. В античността смятали, че тя има собствен дух, който подчинявал духа на пиещия и й приписвали свръхестествени свойства.
Някои римски хронисти от началото на нашата ера споменават, че келтите, германите и други племена пиели бира. А викингите вярвали, че във Валхала, техният рай - залата, където смелите воини отиват след смъртта си, според скандинавската митология, чашите на мъжете са винаги пълни.
През Средновековието в Европа пивоварството се премества в манастирите. Там подобряват технологията, използвайки хмела като консервант.
Собственикът на бирария "Йегерхоф" - Иван Антонов разказа легендата как по време на дългия Великденски пост баварските монаси се изхитрили да наричат бирата "течен хляб", за да не спират употребата й. По онова време за това се изисквало разрешение от папата. Те напълнили две бурета с жива бира и я изпратили към Ватикана. Но пътят бил дълъг, нямало хладилници, бирата се вкиснала и когато светият отец я опитал тя била мътна и неприятна на вкус. "Нека я пият, тези варвари германците", отсякъл папата.
Друга забавна легенда от 15-и век, когато започва организираното пивоварство в Бавария е историята, че след като бирата стане готова заливали с нея пейката пред работилницата и карали майстора да седне с кожените си гащи на нея. Събирали се около него и пиели, докато панталоните изсъхнат. Ако не може да стане от пейката, значи напитката му е добра. |