© Burgas24.bg

Той върна към живота човек, прекрачил вече с единия крак в отвъдното. Мъжът се давел на 400 метра навътре в морето, а Борко дори не бил на смяна. Но скочил, без да се замисли, доплувал до нещастика, потънал вече на дъното, и успял не само да го извлече до брега, но и да му върне живота. След такъв хепи енд винаги има аплодисменти, благодарности, сълзи на радост и награда за героя. Но не и в този случай.

Най-неочаквано Борис е глобен от собственика на хотела с 300 евро и принуден да напусне. Сега, седмици по-късно, той е вече в Бургас, работи на нашия плаж и разказва тази колкото абсурдна, толкова и потресаваща история, в която човешкият живот става заложник на войната за туристи на брега на Егейско море.

Всичко започва съвсем безобидно - в началото на сезона 23- годишният бургазлия е назначен като спасител на плажа пред бутиковия "Елинотел Аполамаре" . Хотелът предлага всевъзможни удобства за своите знатни гости. Стаите и коридорите са потънали в лукс, замайват всеки със своите мозайки и блестящи диаманти и могат да задоволят и най-претенциозните посетители. Мястото е предпочитано за пълен релакс от именити хора, сред които са забелязани българските футболни национали Станислав Манолев, Христо Янев, Михаил Великов и други. Собствениците са руснаци, които всеки ден пристигат с различни лъскави коли да наглеждат бизнеса си. Разкошът се допълва с живописна гледка към морето. Плажната ивица е дълга повече от километър, но 60 метра от нея са обособени за ползване с шезлонги и чадъри само от гостите на "Елинотел Аполамаре", който е най-скъпият в района. На острова има още 4 други хотела, но тяхната категория е далеч по-ниска, а туристите в тях - по-неплатежоспособни.

"Въпреки целия лукс на базата, плажът отпред няма никаква организирана спасителна служба. Аз бях единствен, заплатата ми беше 1000 евро и имах задължение да наблюдавам морето и басейна към хотела. Работата беше привидно лесна, тъй като заливът е затворен и рядко излиза вятър, което създаваше нормални условия за плуване. Първото ми разочарование обаче беше, когато попитах дали ще разполагам с необходимото за спасителна дейност оборудване. Оказа се, че единственото, което имаше в наличност, бе една аптечка с бинтове и мехлеми и нищо друго. Дори нямах обозначителна тениска в началото, по-късно ми дадоха една, чийто плат беше като за зимна дреха, а температурата на въздуха там е около 40 градуса. Аз сам си направих буй, какъвто би трябвало да имат всички спасители, от пояс, който беше твърде тежък и разраняваше рамото ми при плуване с него", разказа Борис. Той сам си създал условия, за да може нормално да изпълнява задълженията си в случай, че се стигне до неговата спешна намеса.

Така дошъл 13 юни, когато той приключил както всеки ден работата си в 19 часа, но решил да се разходи по плажа. Наоколо почти не се виждали хора, тъй като било време за вечеря и всички се били насочили към ресторанта. "Тогава видях двама руснаци, които ужасено махаха с ръце, а като ме видяха, започнаха да викат: "Помощ! Помощ!". Изтичах при тях и те паникьосано взеха да ми обясняват как били с техен приятел, който пил обилно количество алкохол и влязъл да плува в морето. Постепенно обаче тялото му престанало да се вижда. Показаха ми, че за последно се е показал край една шамандура на около 400 метра от брега, в началото на зоната, където пускат джетове и моторни лодки. Върнах се да си взема буя и стигнах до мястото за около 3-4 минути. Замириса ми на алкохол и така разбрах, че съм близо до човека, но наоколо нямаше никой. Имах късмет, че Егейско море е страшно бистро и се вижда всичко под вода. Тогава мярнах на дъното човешка ръка . Гмурнах се, хванах мъжа и бързо го извадих над водата. Той вече имаше конвулсии и така ме стегна около врата, че почти не можех да дишам. Успях да се освободя и го сложих на буя, а той вече беше изпаднал в безсъзнание", разказа Борис. Благодарение на отличната си физическа подготовка и спортния дух, той успял да стигне до брега за 10 минути, с разкървавено от неудобния буй рамо и тежкия товар върху него. На брега Борко действал като опитен спасител и човек със сърце, вложил всичките си знания, за да върне живота на полуудавения руски турист. "Вече се беше събрало множество хора.

Приложих уменията си, за да изтече водата, с която човекът се беше нагълтал. Направих му три контролни вдишвания и след това за облекчение на всички той започна да плюе вода. Дойде на себе си и всички си отдъхнахме", каза Борко. В това време обаче от хотела, в който той работи, запъхтян дотичал управителят Костаглу, който изумил всички присъстващи, след като вместо да поздрави Борис, се обърнал към него мрачно със смръщени вежди. Борко гледал недоумяващо, тъй като не разбирал с какво е сгрешил, спасявайки човешки живот. Веднага след това обаче последвали абсурдните сцени.

"Защо го спаси?", изкрещял Костаглу в лицето му. "Избухна срещу мен. Нарече ме малоумен", спомня си Борис. "Аз бях изумен и не разбирах защо е това отношение". Тогава афектираният Костаглу му обяснил, че не е трябвало да спасявам удавника, защото той не бил гост на баровския хотел и инцидентът е станал извън зоната, която Борис е нает да охранява. На следващия ден богатите собственици на "Елинотел Аполамаре" го извикали на специален разговор: "Видя ли какво направи. Ти уронваш бизнеса ни. Ако не се беше намесил, той щеше да се удави и никой повече нямаше да ходи в другите невзрачни хотелчета по острова, защото нямат спасители. Всички щяха да идват при нас". Борко останал потресен и им отвърнал, че като спасител са го учили да не дели хората на това в какви хотели почиват, а дали имат нужда от помощ, или не. За постъпката си и за този отговор той бил глобен 300 евро, близо една трета от заплатата си.

След което напуснал окончателно и хотела, и острова. "Обадих се на един приятел в София да дойде да ме вземе и след пет часа си бях в България. Не можах да преглътна това отношение към човешкия живот", възмутен е Борис.

Днес той работи като спасител на бургаския плаж, на два пъти по-ниска заплата.

Борис Георгиев е на 23 години, студент в Бургаския свободен университет. Преди да замине за Гърция, бил спортен репортер в редакцията на "Черноморски фар". Борко е възпитаник на плувен клуб "Бриз". Преди година той стана първият човек, преплувал Бургаския залив. През юли 2009 година взе разстоянието от Черноморец до Поморие за 4,30 часа. На финала тогава той пристигна в отлична форма и секунди след като излезе от морето, побърза да изпълни облога със зам.-главния редактор на вестника Веселин Василев и направи 50 лицеви опори пред насъбралата се публика.

Тогава Борко беше сочен като наследник на преплувалия Ламанша Петър Стойчев. Идеята му беше преплуването да възроди славните някога маратони в Бургас, когато те бяха част от спортния календар в морския град. Целта беше състезанието да има благотворителна цел, а средствата да отиват за лекарства за онкоболните в региона. Всичко това Борко направи в памет и на баща си, който починал от рак.
На Йордановден тази година Борко скочи в ледените води и извади православния кръст от морето в Китен.

Източник: factor-bs.com