Според източниците на радиото - категорично не може, защото указът за насрочването на предсрочния вот е обвързан с този за разпускането на парламента, тоест президентът Плевнелиев може да назначи служебно правителство, но Румен Радев ще е този, който ще довърши процедурата.

Хипотетично, ако указите за разпускането на Народното събрание и за датата на изборите бъдат първите укази, които новият държавен глава ще подпише на 22 януари, първата неделя след двумесечния срок, с който Конституцията го обвързва, е именно 26 март. Разбира се, Румен Радев може да направи това и в следващите дни, така че датата 26 март е просто първата възможна.

До издаването на тези два указа Народното събрание работи в нормален режим, въпреки че ще съжителства със служебно правителство - при невъзможност за сформиране на нов кабинет в рамките на този парламент.

След встъпването си в длъжност Радев може да запази или промени - частично или изцяло, кабинета, назначен от Росен Плевнелиев. Така до датата на вота България ще бъде управлявана от служебно или служебни правителства. Именно във връзка с тази неясна продължителност е питането на действащия държавен глава.

Определеният съдия-докладчик по делото е проф. Цанка Цанкова. Предстои Конституционният съд да се произнесе по допустимостта на искането и ако реши, че е допустимо, да поиска становища от заинтересованите институции. За тази част от процедурата е даден двумесечен срок, който изтича малко преди края на мандата на Росен Плевнелиев.