Кучето в Бургас, което бе подложено на нечовешка жестокост, в момента е в приемно семейство. В момента е на антибиотици, три вида външно третиране, храни се само с мека храна, защото всяко изхождане е огромно усилие.
Ето какво пишат от Фондация "Приятели на животните" в тяхната страница във фейсбук, относно ужасиите с кучето:
Някой беше казал: На света няма един дявол. Има хиляди. И всичките са с човешки облик...Ангелите ги знаем кои са. Ходещи сенки, всяка с теглото си, безмислостно стоварено върху плещите им от черните ръце и души на човешките демони! Добавихме още едно ангелче към нашия легион от страдалци... Но то няма бели крилца, а наместо тях - обгорена, гниеща, падаща кожа. От името на всички заминали си безименни души, представяме Ви Любчо...
Любчо, който тежи сам 6 кг и е по - нисък от коляното Ви. Любчо, който кротко е преживявал под милостта на няколко Човека. Любчо, който е бил толкова любвеобилен и кротък и е просил внимание от всеки и чак се е свирал в кварталното кафене и хората са му се радвали. Любчо, който посреднощ е търчал с пламъци по цялото си тяло, просто, за да задоволи болните мераци на човешки демони. Любчо, който в отчаянието и болката си се е насочил към единственото познато място и е намерил кола, под която да се свре и хората са го боли с пръчки да излезе изпод нея, за да не я запали, горейки. Любчо, от чийто жизнерадостен и весел нрав няма и следа. Любчо, който страда и умира така както е живял - тихо, кротко, стремейки се да не пречи никому...
Това невинно, нещастно същество е преживяло ужаса на сто живота. И все още се мъчи да оцелее. Любчо има изгарания по тялото си втора и трета степен. Малко преди да дойде при нас, малко преди да бъде прегледан в клиниката, по-голямата част от едното му ухо просто изпадна. На нейно място остана кървяща рана. Гръбчето, коремчето му, всичко е обгорено. Анусът му и с най-жестоки изгарания. Имаше и кръвоизлив на очето от ръгането с пръчка изпод колата... Въпреки че се придвижва самостоятелно, той далеч не е извън опасност. Любчо изпитва нечовешки болки, далеч по-тежки от начина, по който изглежда. Всяко действие, всяко движение, всичко му носи страдание. В момента е на два вида антибиотик, три вида външно третиране и трябва да се храни само с мека храна, защото всяко изхождане е огромно усилие. Той дори няма анус. На негово място зее кървава, мокра рана. А на мястото на икскрящите му очи, зеят черни зеници, питащи хиляди въпроси. Въпроси, които и ние си задаваме. Въпроси, на които всеки НОРМАЛЕН човек не би имал адекватен отговор!
Не знаем какво повече да Ви кажем за състоянието му, снимките говорят сами за себе си. Този път не искаме нищо от Вас... Няма да Ви молим за пари, за грижа, за нищо. Молим Ви само да погледнете това момче с очите, с които Ви вижда и то. И да се запитате: Защо? Да се огледате в хората около Вас и да помислите наистина ли са хора... И заслужава ли тази невинна душа сполетялото я. Колко грехове е изкупил този живот със страданията си?!
И все пак, Любчо доказа нещо, което повечето от Вас знаят - няма друга душа като кучешката. Няма толкова всеопрощаващо същество. Няма друго създание, което в агонията си да позволи да го нарамиш, докосвайки тая мъка по тялото му, и само да извърне глава и да те погледне с тея големи кучешки очи... Без да посегне, без да възрази. Само съзерцава. В тея нашите тъмни сърца... Право в тях. Ако можехме и ние така!
Колко ангели трябва да паднат, за да утолят жаждата за кръв на демоните? Колко още? Не стигат ли, не ви ли стигат вече...