Първо, това е спомен за Америка, такава каквато тя беше преди 11 септември, преди войната в Ирак, преди да падне Желязната завеса и да промени света завинаги. Това е една Америка в черно-бяло, каквато отдавна не съществува. Америка на невинността.
Второ, това е спомен за фотографията, каквато тя беше в очарователната преддигитална епоха. За времето, когато ние, българските фотографи, пестяхме от скромните си хонорари, за да си купим качествен черно-бял филм. За епохата, в която техническите ни средства бяха няколко произведени в ГДР фотоапарата, и в която преди да натиснем спусъка, ние дълго се колебаехме дали си струва да го направим.
Това е и спомен за начина, по който се снимаше в онези години. Сега вече никой не снима така. Сега всеки, които има фотоапарат тип "сапунерка", може да снима в режим "бърст" и да направи 15 кадъра един след друг. Това, разбира се, е много удобно. Но лошото е, че когато правиш 15 кадъра един след друг не ти остава много време да мислиш.