При спестяванията на фирмите също има увеличение, но в по-малки граници. Те са се увеличили с 8,5% на годишна база. Спестяванията на бизнеса остават и доста по-малко спрямо тези на домакинствата. Така общият размер на депозитите на компаниите достига 12,8 млрд. лева към края на март, което е 17,2% от БВП.
50,868 млрд. лева е общият размер на отпуснатите заеми за бизнеса и домакинствата заедно с овърдрафтите, става ясно още от паричната статистика на БНБ. При кредитите за бизнеса има ръст от 3,7% на годишна база. Така общият им размер през май е 31,9 млрд. лева. Заемите за домакинствата пък намаляват с 0,6% на годишна база и към края на миналия месец са в размер на 18,9 млрд. лева. При жилищните заеми обаче има устойчив ръст. През май те се увеличават с 2,6% на годишна база и достигат 8,7 млрд. лева.
Според банкери излизането на пазара на кредитиране от кризата ще се усети именно по ръста при жилищните заеми. В момента пък трезорите масово се надпреварват да предлагат изгодни условия точно по тези продукти. Най-често срещаното предложение е за кредити с фиксирана лихва за различен период от време. Преобладават офертите с фиксирана лихва само за първата година, но се появиха продукти с точно определен процент и за 7 и 10 години. Между 5,25 и 6,25% обикновено е фиксираната лихва през първата година от заема. Фиксираните лихвени проценти за по-дълги периоди са от 6,35 до 7,20%.
От данните на БНБ обаче става ясно, че банките все още не са овладели напълно проблема с лошите и преструктурирани кредити, които през май се увеличават със 178,4 милиона лева спрямо предходния месец. Така през миналия месец проблемните заеми са били на стойност 7,9 млрд. лева, което е 19,71% от общия обем на отпуснатите кредити за фирмите и домакинствата без овърдрафтите. За сравнение през април лошите и преструктурирани кредити се увеличиха със 140 млн. лева. Така спря тенденцията на забавяне на ръста на проблемните кредити от началото на годината. През февруари и март те отчетоха минимално нарастване от между 30-40 млн. лева.