©

Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) традиционно организира различни прояви за отбелязване на празника.И тази година повечето прояви са организирани съвместно с РИОСВ Бургас. В програмата са включени
- Ден на отворени врати в Природозащитен център „Пода". Всеки е добре дошъл да се запознае с богатото биоразнообразие на защитената местност, която от миналата година е и част от Националното движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта" на Българския туристически съюз.

- Посещение на Директора на РИОСВ Бургас - Бойчо Георгиев в ПЗЦ „Пода" и среща с експерти на БДЗП-Бургас;
- Наблюдение на птици от Укритието на РИОСВ Бургас до Атанасовско езеро, с цел популяризиране на резервата и неговото биоразнообразие. То се намира в края на Бургас, на изхода за Варна, на самия ръб на южната част на езерото и е лесно достъпно за посещение както с автомобил и градски транспорт, така и пеш.

- По случай празника БДЗП Бургас ще организира и няколко дискусии на тема „Бургаските влажни зони" с участници в еко-клубoве в град Бургас и гр.Българово , съобщи Валентина Ангелова, Регионален координатор, в Българско дружество за защита на птиците.
Световният ден на влажните зони се чества официално от 1997 г. На 2 февруари 1971 г., в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони (Рамсарска конвенция). Членове на конвенцията са 154 страни в света като всяка от тях предлага влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в Списък на влажните зони с международно значение.

България е осмата страна, присъединила се към конвенцията на 24.01.1976 г., първоначално с четири влажни зони - резерватите Сребърна, Атанасовското езеро, блатото Аркутино и езерото Дуранкулак.

В края на 2002 г. Рамсарските обекти у нас са удвоени, прибавени са Шабла, остров Ибиша, Пода, Поморийски влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Сега страната ни има 10 влажни зони, с международно значение, с обща площ 20306 хa. Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те изпълняват основни екологични функции, като регулатори на водните режими и като местообитания на растителни и животински видове.