Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте държави - България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна - подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.
Всички черноморски държави подписват през 1993 г. в Одеса, Украйна т. нар. Одеска декларация, набелязваща общата политика на страните по Букурещката конвенция.
Тaзи декларация поставя основите, върху които шестте черноморски държави заедно с международните донори извършват задълбочена оценка на състоянието на черноморската среда - процес, довел до разработването на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, подписан на 31 октомври 1996 г.
Планът съдържа 59 конкретни задължения, свързани с мерки за намаляване на замърсяването, подобряване на управлението на живите ресурси, насърчаване на човешкото развитие по начин, който не компрометира околната среда, и предприемане на стъпки за финансиране на екологични проекти. Планът е ревизиран през 2002 г.
Букурещката конвенция урежда изграждането на система от институции за постигането на нейните цели. Учреден е общ регионален междуправителствен орган, натоварен с приложението на конвенцията, Комисия за опазване на Черно море от замърсяване (Черноморска комисия), която включва висши служители от агенциите за околна среда от шестте държави, подписали конвенцията.
Ежедневната координация по дейностите, свързани с прилагането на конвенцията и Стратегическия план за действие, се извършва от Постоянния секретариат на комисията в Истанбул. Изградена е система от консултативни групи и регионални центрове за действие, които предоставят консултации и изпълняват практически задачи. Комисията за опазване на Черно море от замърсяване работи в тясно сътрудничество с Проекта за възстановяване за черноморската екосистема, част от Програмата Дунав - Черно море .