След Възнесението на Господ входът на царството небесно-раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: „Бог да прости".

Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези. В съботния ден срещу Петдесетница е т.нар. Спасовска или Черешова задушница. Свързана е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. За една календарна година обикновено задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.