© Burgas24.bg | | Миналата седмица Министерството на финансите предложи промени в Закона за местните данъци и такси, които според ведомството ще увеличат приходите на общините. Сред тях е въвеждането на 30% по-висок данък сгради за имотите с данъчна оценка над средната за общината, както и превръщането на туристическата такса в данък. Форматът на данък "лукс" предизвика объркване и недоволство сред кметовете, които се притесняват, че това директно увеличение на ставките ще натовари и собствениците на големи, но стари имоти. За ефектите от предложените промени, както и за финансовите проблеми и очакванията за следващата година разговаряме с кмета на Бургас Димитър Николов от ГЕРБ.
Ще доведат ли промените в Закона за местните данъци и такси до увеличаване на собствените приходи на общините през следващата година, ако се запазят в този вид?
- Зависи от решенията на общинските съвети. Това са нови възможности за увеличаване на приходите, но дали местните власти ще се възползват от тях зависи от състоянието на бизнеса в съответната община.Ще предложите ли увеличение на ставката на данък сгради, която може да стигне 4.5 промила от данъчната оценка?
- Няма да се възползваме, макар че в по-добра икономическа ситуация община Бургас може да ползва тази опция. В момента обаче нашата ставка е достатъчно висока и не предвиждаме да я увеличим догодина. Това се отнася и за другите местни данъци и такси.
Според вас други ваши колеги биха ли използвали възможността за драстично увеличение в изборна година?
- Много колеги се притесняват от това, че влизаме в изборна година, но има общини, които са в много лошо финансово състояние, с много несъбрани и неразплатени средства. Притискат ги фирмите - изпълнители на проекти, трябват им допълнителни приходи. Може би те малко ще коригират ставките си нагоре, за да се издължат на контрагентите.
Има и кметове, които няма да се кандидатират за следващ мандат - при тях ситуацията е по-благоприятна от политическа гледна точка. Всичко е строго индивидуално. За щастие община Бургас не е от тези с финансови проблеми. Дано по-малките общини успеят да намерят нови лостове за увеличаване на приходите и дано по-бързо да се осъществи фискалната децентрализация.
Като споменахте децентрализация, ваши колеги смятат, че политиката на правителството за намаляване на трасферите към общините и в същото време отказ от въвеждане на нови приходоизточници е връщане към централизация...
- Не го приемам по този начин. Законът за местните данъци и такси дава нови възможности за общините и варианти за увеличаване на приходите. Правителството няма да поеме риск да увеличи средствата за общините в условия на криза. За нас е важното трансферите през 2011 г. поне да са на същото ниво като тази година.
Все пак ни трябват допълнителни средства за зимно поддържане и за ремонт на общинските пътища. Надяваме се през 2011 г. да се мисли и за прехвърлянето на част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица към общините. За това настояваме много и от доста време. Ще е нов свеж ресурс за общините. Добре би било да получим и част от приходите от ДДС.
Така ще има двоен контрол върху събирането на този данък - от страна на общините и от държавата, ще се увеличи събираемостта. Освен това се надяваме, че през 2011 г. икономиката ще се съживи, което също ще увеличи приходите.
Имате ли уверение от изпълнителната или законодателната власт, че догодина ще разгледат искането за отстъпване на част от тези данъци? Това се поставя от сдружението на общините от години...
- Тези предложения по принцип са приети от Министерството на финансите. Предоставили сме ги на парламентарните групи. По-голямата част от тях също мислят по този начин, но са нужни анализи, които да покажат кога и каква част от данъците да бъдат преотстъпени на общините.
Промените в закона за местните данъци предвиждат въвеждането на данък "лукс" за имоти над средната данъчна оценка. Този начин на определяне на данъка ще натовари ли наистина собствениците на скъпите и луксозни имоти или ще засегне и собственици на големи, но стари апартаменти?
- Все още чакам да видя методиката как ще се прилага данъкът, за да не ощетява хората, които живеят в скъпи зони, но са там много преди имотния бум и нямат големи доходи. При нас това е сериозен проблем, защото сградите край морето са с по-високи данъчни оценки. Дано въвеждането на данъка да не е в ущърб на тези, които са си спестили средства и преди 25 години са построили фамилна къща.
Но съм убеден, че няма да се допуснат изкривявания. Администрацията на общините и общинските съвети не искат непременно да вземат и последните стотинки от гражданите под формата на данък. Освен това увеличаването на ставката може да намали събираемостта и да постигнем обратен ефект.
Миналата седмица от Столичната община обясниха, че за имоти в квартали като Драгалевци и Бояна се плащат по-малки данъци, отколкото за панелни апартаменти, тъй като се водят във вилна зона. При вас има ли такъв проблем?
- Не. Ние преди години променихме районирането. То вече съвпада със зоната на обитаване и качеството на живот.
Според вас превръщането на туристическа такса в данък ще увеличи ли приходите? За Бургас тази година са заложени 354 хил. лв. от нея.
- В Бургас няма толкова хотели като в съседните градчета и това не е сериозен приход. За нас този нов данък няма да окаже голямо влияние. Няма да прилагаме драстично високи такси, които ще натоварят бизнеса. При нас повечето хотели са бизнес и разчитат основно на такива клиенти.
А мислите ли, че с въвеждането на данък, който се плаща на легло, ще се реши проблемът с некоректния брой туристи, който се подава от хотелиерите и на базата на който сега се плаща туристическа такса?
- Всичко е въпрос на контрол. Ние например за три години вдигнахме събираемостта на тази такса с 30-40%, като се има предвид, че през последните години падат и оборотите на хотелите заради кризата. По-голям проблем със събираемостта все пак имат общините с много хотели като Несебър, където тази година са събрали едва 3.5 млн. лв. Но този данък не е основен за общините.
Финансови трудности имат общини, които са извън курортните зони. За тях именно би трябвало да се помисли за допълнителни източници на приходи или да се върви към окрупняване и преминаването им към по-големи и мощни общини.
Неминуемо е да се направи ново райониране на страната, тъй като има много малки общини с много села, които не събират почти никакви приходи. Те дори не могат да си обслужват кредитите, които вземат за оборотни средства по оперативните програми, затова избягват да кандидатстват.
Обсъждали ли сте в сдружението на общините и с представители на изпълнителната и законодателната власт въпросът колко и кои общини трябва да престанат да съществуват?
- Като число не сме обсъждали нищо, но въпросът е дискутиран. Трябва да се направи анализ на данните от Министерството на финансите и на тези от министерството на регионалното развитие. От него ще изплуват и числото, и регионите, където трябва да има окрупняване. Не може механично да се отсича и разделя по формален признак, защото всеки район е специфичен.
Хората имат право да се самоопределят и да решат към коя община да се води населено им място. В Бургас вече имаме няколко случая на села, които решават да се отделят от съседни общини и да се присъединят към нашата, търсейки по-добър начин на живот. Те бягат от общината, която не може да се справи с проблемите на инфраструктурата и липсата на пари.
А няма ли опасност големите общини да не могат да отделят достатъчно средства за новоприсъединените населени места?
- Това е опасност, която може да възникне в по-дългосрочен период. В нашия случай присъединяването на едно-две села не е проблем и не натоварва бюджета ни. В същото време това е предизвикателство за кметовете и дава нови възможности за увеличаване на приходите и за развитие на града. При нас позволява създаването на нови бизнес зони на града, тъй като свободните ни територии са силно ограничени.
Как върви изпълнението на бюджета на община Бургас тази година. Имате ли проблемни пера?
- По приходната част нямаме големи проблеми. Има данъци и такси, които се преизпълняват. Проблеми са приходите от разпореждане с общинско имущество, защото заради кризата няма купувачи, а и цените намаляха. Имаме случаи, в които по няколко пъти обявяваме търг за даден терен и купувачи така и не се явяват. Наемите на общинско имущество също намаляха.
Наложи ли се в последните две години да ограничавате инвестиционната програма заради свитите приходи?
- Доста, тъй като някои приходи намаляха много. От данъка върху сделките с имоти преди две години събирахме по 19 млн. лв., а сега 4-5 млн. лв. Това ни накара да намалим сериозно капиталовата програма, но въпреки това компенсираме с проекти по оперативните програми.
От какви капиталови разходи се наложи да се лишите?
- От по-неприоритетни като ремонт на общински сгради. Вместо да преасфалтираме цели улици, сме принудени само да закърпваме дупки, намалихме и разходите по поддръжката на зелените площи.
Какви са очакванията ви за следващата година?
- Очаквам да е като тази. Ще разчитаме най-вече на оперативни програми. Дано да има икономическо съживяване. В Бургас вече има признаци за това. В туризма също се почувства, особено в края на сезона, когато имаше увеличение на оборотите.
Очаквате ли при запазването на свитите приходи общините да теглят повече кредити заради липса на оборотни средства или за съфинансиране на европейски проекти?
- Всяка община ще реши спрямо приоритетите си. За нас е важно сега да правим ремонти при ниските цени на строителството. Сега строим една детска градина 25-30% по-евтино. По-добре сега да построим тези сгради, отколкото след две или три години, когато цените ще са по-високи. Разходите по обслужването на кредитите няма да надвишат по-скъпите услуги в бъдеще.
Източник: в. "Дневник" |