© Burgas24.bg

- Г-н Николов, всички казват, че кризата тежко удари общините. Как точно?

- Чувствително паднаха приходите във възмездния данък, когато се придобива имущество. Това е т.нар. нотариална такса. Конкретно за община Бургас спадът е с около 7-8 млн. лв., което за нашия град е доста сериозна цифра. Това повлече намалени приходи във всички технически услуги, свързани с издаване на разрешителни, визи за проектиране, за строеж. Всичко това се случва заради намаления обем строителни инвестиции както в жилищната сфера, така и в бизнес проектите. Другият спад са по-малкото постъпления при разпореждане с общинска собственост. Вече няма желаещи фирми или частни собственици, които категорично да участват в явните търгове за продажба на общински имоти, които обявяваме. Редица имоти останаха непродадени заради изключително слабия интерес към тях, а това е заради по-трудното кредитиране и финансиране на такива проекти.

- Как решавате проблема с големия дефицит в бюджета ви?

- Може би до края на годината при нас той ще бъде между 7 и 10 млн. лв. Тези пари бяха заложени в балансирания бюджет в началото на годината, но ще останат неизпълнени като приход. Макар че взехме всички мерки в началото на годината при съставяне на бюджетите, спазихме изискванията и напътствията на МФ. Може би и те, когато са пращали напътствията с какви проценти да си коригираме приходната част, не са знаели какъв ще бъде реалният размер на кризата.

- В тези напътствия изобщо имаше ли намек или предупреждение за криза?

- В тях имаше конкретни предложения в кои посоки да редуцираме приходната си част и ние го направихме. Но се оказа, че мащабът на кризата е по-голям от прогнозите.

- При тази изненада от кризата с около 10 млн. лв. минус как реагира община Бургас?

- Първо, не се уплашихме и панически не се лутахме. Напротив, в началото на годината взех решение за антикризисна програма и мерки. Тя е отворена с възможности да се актуализира непрекъснато. Направихме няколко конкретни стъпки. Първо, създадохме добре работеща дирекция за кандидатстване по европейските проекти, което се оказа успешен ход. Станахме най-големият инвеститор в Бургаска област в момента. Осигурили сме бизнес дейност за около 130-150 фирми в града, а това е страшно много в момента. Имаме спечелен проект за подобряване на общинската инфраструктура. Подписахме договор и в момента сме на финала на изпълнение на проект за общински път. На територията на общината имаме малко - едва четири, общински пътища, повечето са от републиканската пътна мрежа. Имаме спечелени проекти по образователната инфраструктура, по културната инфраструктура, по програмата за ликвидиране на свлачищата. Имаме спечелени два проекта по "Околна среда", решаваме проблемите с отпадните води и водоснабдяването на най-големия жилищен комплекс в Бургас за около 80 000 души.

- На каква стойност са сключените ви договори по европрограмите?

- За над 80 млн. лв. В същото време спечелихме техническа помощ по програма JASPERS за един много мащабен проект за интегриран градски транспорт, по който сме пилотна община. Хубавото е, че специалистите, които подготвят проекта, не са български, а европейски, изпратени от Брюксел. Това са хора с много богат опит и когато те попълнят проекта, 99% е сигурно, че печели. Надявам се, че в началото на следващата година той ще бъде одобрен.

- Всичко това показва, че вие много по-рано сте започнали да се готвите за кризата, създавайки ефективно и работещо еврозвено. Нещо, което го няма във всички общини.

- Да, първите тенденции и симптоми за тежка финансова година ни мобилизираха предварително да подготвим тези проекти. Това изисква време, а също натиск и усилия. Аз разпределих успешно по-неприоритетните си задачи като кмет и вложих своите усилия в управление и наблюдение на този процес. Когато кметът е лично ангажиран, нещата с усвояването на европарите се случват по-бързо и по-качествено. За съжаление аз нямах късмета да наследя готови и приети проекти, за да мога да ги приложа при оперативните програми.

- Като член на УС на сдружението на общините имате ли наблюдение дали тъкмо това не е проблем и на другите общини?

- В по-малките общини това е един много сериозен проблем. Колегите от по-малките общини обикновено разчитат на консултанти. За съжаление и аз се напатих на "консултанти", защото бяхме съветвани от ресорни министерства и от много добри експерти да ползваме консултантска помощ. Оказва се, че консултантите са много различни и голяма част от тях, вместо да ни помогнат, ни объркват повече. Или използват конкретния проект, за да трупат опит и те самите да се обучават в ход.

- Изнудват ли общините консултантите?

- Изнудване е силна дума, може би с кадифени ръкавици, с любезно настояване. Във всеки от проектите има заложени параметри, които самата програма одобрява като присъщи разходи за подготовка на проекти, и те се съобразяват с това. Не е въпросът в парите, защото е нормално, когато някой ти извърши техническа услуга, насреща да бъде овъзмезден за този труд. Проблемът е, че няма достатъчно добре подготвени консултанти със сериозен опит.

- Вашата община има най-много одобрени проекти с пари от ЕС, но все пак по време на тройната коалиция имахте ли усещането, че в някои министерства ви блокират?

- Да, имаше такива неща, но това вече е минало. Имаше административни препятствия, елементарни и глупави, които ни бавеха, но аз го отдавам на по-ниското ниво администрация, която може би лобира за определени фирми и консултанти. За големите градове това е изключително трудно.

- Имаше ли феодализация на министерства?

- Може би дотолкова, доколкото конкретни министерства се управляваха от конкретни партии, това реално забави целия механизъм за силна предкампания и активна кампания за усвояване на еврофондовете. Оттам може би е и ниският процент за усвояване на евросредствата. Не това е основната причина, но е една от причините.

- Да се върнем към кризата. Имате планирани социални дейности, а 10 млн. лв. от бюджета ви не могат да бъдат осребрени. Какво друго правите?

- Това е въпрос на гъвкавост и приоритети в самата община. Отлагаме проекти, които не са толкова важни и спешни. Но всички, които са за деца, детски градини, образователната, здравната и социалната инфраструктура, важни обекти, свързани с ВиК услуги, гарантиращи стандарт на живот, са приоритет. И за тях няма риск. В същото време, виждайки кризата, успяхме да си осигурим един привлечен кредитен ресурс под формата на банков заем, който ни дава тази стабилност и свобода да компенсираме липсващите средства. 16 млн. лв. сме взели от ОББ и може би няма да успеем да усвоим целия ресурс.

- Поискаха ли ви гаранции за този заем?

- Класическите гаранции като залог на активи няма. Защото финансовата стабилност на община Бургас е достатъчно висока. Имаше конкурс и се спряхме на най-добрите условия. Това е премерен риск за община Бургас. Всички проекти по капиталовата програма, които бяха заложени с едни параметри, се обезпечиха с по-малко средства. Голямата конкуренция сред строителните компании ни спести финансов ресурс. За изграждането на една детска градина, за която бяхме предвидили 1.2 млн. лв., при конкурс с 20 кандидати спечели фирма за 870 000 лв.

- Като морска община вероятно имате впечатление как се отрази кризата на туристическия сезон?

- Тази година се оказа, че въпреки кризата в град Бургас има с 20% повече туристи. Това се дължи на по-големите активности на общината с цел привличане на туристи. Бяха направени различни мероприятия, фестивали. Дал съм разпореждане на администрацията да разработи програма с цел увеличаване на сезона и в неактивния период, да намерят събития, които да привлекат български и чужди туристи от страната и чужбина. С интерес очаквам този анализ. Положителните практики ще бъдат допълнително заложени и за следващия бюджет. Част от тези приходи постъпват в общинската хазна, но ме радва, че отива и в частния бизнес.

- По време на криза изострят ли се отношенията между кмета и общинския съвет или напротив?

- Не мога да се оплача. Мисля, че съветниците са достатъчно интелигентни и вникват в трудностите, гледат конструктивно и ми помагат.

Източник: в. "Сега"