© Burgas24.bg

- Господин Людиев, какво да разбираме под нерегламентирано производство на хляб? Според НАП - Бургас всеки трети хляб е в „сивия сектор" и за него не се плащат данъци. Това ли е нарушението - данъчно престъпление? Или трябва да се безпокоим, че хлябът, който идва от този нерегламентиран сектор е и некачествен?
- Нещата според мен са свързани. Точно най-често некачественият хляб се произвежда и се предлага от производители, които са в данъчно нарушение и най-често проблемът е при тях.

- Какъв е според Вас делът на нерегламентираното производство?
- В национален мащаб около 40% от хляба, който се провежда, е регламентиран и 60% е нерегламентиран. Тава е по неофициални данни. За Бургас според нас процентът е малко по-малък - 50% от производителите отговарят на законите на страната и са данъчно изрядни, другите 50% попадат в „сивия" сектор. За съжаление, голяма част от тях са от други градове.

- Това е проблем, за който доста се говори. Правят се постоянно и проверки. Какво според трябва да се направи още в тази насока, кой трябва да следи за качеството на хляба и за некоректните производители?
- Това е доста парлива тема, с която много малко от политиците са се захващали и са се опитвали да поправят. Напротив, в миналите години хлябът се е използвал по-скоро за налагане на някаква социална политика, тъй като е основната храна на българина. Има различни решения на този въпрос в ЕС и в световен мащаб. Някъде са определени минимални цени на хляба. Другаде със законови норми се търсят начини да бъде изкарано това производство„на светло". Според нас първо трябва да се предложат законовите норми. Бизнесът иска правила и те трябва да важат за всички производители. Ние ще продължаваме да алармираме за проблемите в нашия сектор на всички нива, за да се търси първо изпълнението на законите от всички производители. Мислим, че след като се свърши това, голяма част от производителите ще излязат „на светло". Съответно тези, които в момента трупат за сметка на останалите данъкоплатци и за сметка на джоба на българина лични облаги, трябва да си понесат наказанията и да си покрият ангажиментите, които имат към държавата.

- Община Бургас проведе срещи с браншовиците за набелязване на мерки срещу нерегламентираната продукция. Какво се случи по време на тези срещи?
- Срещите се провеждаха на няколко етапа - с търговци в Бургас и региона, с производители, както и с контролни органи. Регионалният съюз оказва пълно съдействие на контролните органи относно информацията къде се намират такива обекти и кои са най-вече те и оттам нататък самите контролни органи извършват проверки. Искам да отбележа, че никой не е пощаден от тези проверки, нито от членовете на регионалния съюз, нито от тези извън Бургас, които са доставчици на хляб в региона. Напротив, първо бяха проверен бургаските фирми и то може би най-щателно и най-задълбочено.

- Много са органите, които контролират бранша, но не е ли необходима и саморегулация?
- Регионалният съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в Бургас е най-големият в страната. Правим срещи всяка седмица, като темите са основно свързани с нашите проблеми. Мисля, че благодарение на тези срещи и мероприятията, в които участваме - кръгли маси, изложения, бургаските хлебопроизводители са на едно стабилно ниво в сравнение с колегите от цялата страна.

- Какви са нивата на консумация на хляб в последните години?
- В последните десет години в Бургас се наблюдава един спад, но той не е драстичен. Мога да кажа, че в България преди 70 години се е консумирал 450 - 480 грама хляб средно на ден на човек. В момента се консумира около 320 - 330 грама хляб дневно на човек. В Бургас нещата се развиват в посока на консумиране на по-здравословни видове хляб, което означава, че качеството на един хляб не се определя само от това, че е мек, че е бял и че е нарязан. Бургазлията е повишил доста културата й на хранене. Наблюдава се, че близо 50% от консумацията на хляб в града вече е в посока диетични хлябове - такива, които съдържат ръжени брашна и които съдържат в по-голямата си част фибри.

- Добро ли е качеството на хляба, който ни предлагат в Бургас?
- В Бургас, благодарение на потребителите и на нивото на тяхната култура няма как да се предлага лошокачествен хляб. Всички фирми от страната, които са се опитали да влязат на бургаския пазар с лошо качество, не са успели и са се оттеглили от този пазар. Това е най-сериозният коректив според мен.

Източник: Агенция "Фокус"