"Ако говорим за стопанска конюнктура, трябва да се каже - защо втората половина от годината е прогнозирана от новото правителство като по-лоша от първата? Наистина липсва ясна обосновка за тези занижени, песимистични прогнози, с които се аргументира актуализацията. Твърденията на управляващите не са достатъчно убедителни.
Другият голям въпрос е защо при положение, че дефицитът се увеличава с 493 млн. лева, таванът за новоемитиран дълг се вдига с 1 млрд. лева. Този двойно по-висок таван, аргументиран с нуждата от по-голям комфорт и гъвкавост за финансиране на дефицита, е притеснителен заради възможността от още по-голямо раздуване на дупката в бюджета, която се дава по този начин. А дали не се планират някакви разходи "под черта" (примерно посредством финансиране от фискалния резерв, което да бъде покрито с нов дълг), които няма да се видят в разходите, а ще се отразят единствено на фондовете във фискалния резерв", коментира Йорданова и посочва кои са основните мотиви против актуализацията:
"Първият от тях е самата актуализация по чиста презумпция, два месеца преди края на процедурата на обсъждане на бюджета за следващата година. За 2014 г., твърди се, може да са необходими допълнителни разходи. Логично би било да се види докрай изпълнението за полугодието и третото тримесечие за тази година и тогава да се заложат реалистични параметри за 2014 г.
Другият прецедент е съзнателното увеличение на дефицита значително над предполагаемия ръст на БВП. Ако, например, ръстът се окаже 0.5% от БВП, а дефицитът - 2% от БВП, за първи път от 1998 г. дефицитът ще е значително над ръста на икономиката.
Прецедентът на 2013 г. с четирите пъти по-висок от ръста бюджетен дефицит е смяна на философия на управление на публичните финанси, към която са се придържали самите сегашни управляващи. Преди се е предполагало, че доход, който не се предвижда да бъде произведен, не може да се преразпределя. Сега е точно обратното: преразпределя се доход от парите на данъкоплатците, за който всички са съгласни, че няма да бъде произведен.
Има и друг спорен момент - доколко фискалните стимули под формата на повече държавни разходи биха имали положително отражение върху икономиката. В своя тримесечен икономически анализ БНБ посочва, че за България "фискалните мултипликатори са много ниски, което означава, че при голям фискален импулс ефектът върху икономическия растеж е незначителен". Казано по-просто - изземването на повече средства от данъкоплатците или пък поемането на нов дълг с цел повече публични разходи, няма да доведе до желания ефект", категорична е избрана от Бургас Йорданова.
Мнението на голяма част от представителите на икономическата общност в България е негативно към готвената актуализация. Ако управляващите не вярват на тях, то да се вслушат в гласа на МВФ, чиято регулярна мисия в страната приключи неотдавна и ясно и еднозначно се произнесе против необходимостта от актуализация на този етап.