© Burgas24.bg

Ценният дивеч бил отстрелван всяка година от братовчед на актьора. През зимата той ловувал в района около река Ропотамо край Приморско, разказа Андон Киндеков, управител на фирма за ловен туризъм, който лично е придружавал ловеца. Братовчедът на Депардийо пристигал винаги по време на регламентирания сезон и заплащал всяка птица, увериха от ловно стопанство "Ропотамо". Той отстрелвал ограничена бройка бекаси. Отнасял дивеча в Париж и го предоставял на Депардийо, за да гощава той с него най-скъпите си гости.

Зимните месеци са времето, когато запалени ловци от целия свят пристигат край Ропотамо, за да ловуват бекаси. Според специалисти това е един от най-интересните видове лов. За познавачите той е като религия, а провеждането му именно в дивечовъдна станция "Ропотамо" е издигнато в култ.

"Ропотамо е най- доброто място в света за лов на бекаси. За мен посещението тук е свързано с такава емоция, която - дори и да звучи пресилено - мога да сравня с желанието на силно вярващия човек да отиде в Ерусалим", разказва един от ловците. Тук е за първи път и мястото го е очаровало.

За да участваш в лов на бекаси, се изискват сериозни умения - точен мерник, съобразителност, бързи реакции и добър синхрон с неизменния партньор в това занимание - кучето птичар. През настоящата година в ловно стопанство "Ропотамо" най- много ловци ще пристигнат от Франция и Италия. Това са най-често хора от средната класа, но има и такива, които са доста заможни и пристигат с частните си самолети.

Всички те идват в България колкото заради атрактивния лов, толкова и заради красивата природа и гостоприемното посрещане, разказват ловните водачи.

През сезона на лов за едър дивеч в ловно стопанство "Ропотамо" идват ловци от целия свят. Най-много са германците, австрийците и швейцарците. Но има и ловци, пристигащи от Азербайджан, Мексико и САЩ. От години ловното стопанство е сред първата петорка по приходи в съревнование с 25 подобни структури в цялата страна. Да се поддържа обаче постоянно висок броят на дивите животни в района, не е лесно - за да подхранват дивеча, горските употребяват над 250 тона фураж годишно. Едрия дивеч хранят освен със стандартните фуражни смески също и с различни плодове - ябълки, дини, тикви, круши. Най-трудната задача обаче е да опазят животните от бракониерите.

Мястото ги привлича като магнит, въпреки че е едно от най-добре охраняваните стопанства в страната изобщо. Тук има специално сформиран екип за борба с бракониерството. Вълците, чийто брой през последните години се е увеличил неимоверно, също преследват дивеча непрекъснато и горските са принудени да регулират числеността на хищниците.

Напоследък особено популярни сред туристите са фотосафаритата, които се провеждат край Ропотамо целогодишно. "Желанието ни е да развием тази дейност повече. В гората около ловния дом се срещат всички видове животни и растения, описани в Странджа. През изминалото лято във фотосафаритата, които организираме, са се включили над 1800 души - главно туристи от черноморските курорти", разказва директорът на Държавно ловно стопанство "Ропотамо" инж. Иван Костов.

През годините на няколко пъти се е случвало служителите на ловното стопанство да осиновяват животни, изпаднали в беда. Такъв е случаят с кошутата Яна. Тя била открита като бебе и живяла свободна в ловния дом няколко години. Следвала хората навсякъде и трогвала всички с привързаността си. Когато обаче у нея заговорили инстинктите, тя последвала един красив елен в гората и повече не се върнала. Също толкова впечатляваща е историята на видрата Вива, която бродела навсякъде из сградите, качвала се сама по стълбите и влизала в канцелариите. А през зимата, когато искала да се сгрее в някоя стая, почуквала леко с лапичка по вратата, за да й отворят. Към ловния дом има импровизиран зоокът, където се отглеждат различни птици - диви и питомни гълъби, фазани, токачки.

Служителите на ловното стопанство се опасяват, че с годините ще им е все по-трудно да се грижат за дивеча. Защото всяко лято е по-сухо от предишното, а това съсипва както животните, така и растенията. Страхуват се, че само след няколко десетилетия флората и фауната в района вече няма да са същите.

Източник: в. "Монитор"