В дискусия с куратора Марко Стаменкович ще бъде изследвана темата за взаимоотношенията на несъвместимите на пръв поглед неща. Ще бъдат показани специално подбрани изображения и видео материали от съвременното визуално изкуство, с акцент върху култури, различни от европейската. Срещата с публиката и разговорът по темата цели да отвори едно ново пространство на провокация и експеримент с усмивка, като увод в изложбата ДА УМРЕШ ОТ СМЯХ.
В "Лабиринтът на самотата" (1950) Октавио Пас казва: "Думата смърт не се произнася в Ню Йорк, в Париж, в Лондон, защото тя изгаря устните. Мексиканецът, в контраст, е близък със смъртта, шегува се с нея, ласкае я, спи с нея, празнува с нея; тя е еднa от неговите играчки и му е най-свидна. Наистина, може би в отношението му има много страх, както при другите, но накрая тя не остава скрита. Той застава лице в лице с нея, с нетърпение, презрение, или ирония." Мексиканският поглед към смъртта е уникален: те я приемат стоически. От друга страна, "Европейците не се изправят лесно и смело пред представата за смъртта. Мексиканците не само опровергават познатото европейско разбиране за разликата между живота и смъртта, те прегръщат смъртта, като че ли е техен близък приятел" (така казва Стенли Брандес в книгата "Черепи на живите, хляб на мъртвите", 2006).
Заключение? Това, което е "разумно" и "нормално" в едно общество, не е непременно такова в друго. Хуморът е средство за придобиване на знание, не само за доставяне на удоволствие: той обръща здравия разум и в съответствие с тази инверсия на рационалност ни учи с новата "лекция на различието" за човечеството като сложна система от мисли, вярвания, ритуали и начини на живот.
Музеят "Дом на хумора и сатирата" е създаде през 1972 г. От 1975 година разполага със сграда в центъра на града. През годините Музеят се утвърждава в национален и международен мащаб като уникален културен институт, превърнал се в емблема на габровския хумор и "визитна картичка" на българската столица на хумора - Габрово. Домът е: музей на световното хумористично изкуство с фонд 150 000 музейно-документални ценности и 33 230 художествени произведения на автори от 173 страни; художествена галерия, представяща самостоятелни, общи, национални, международни, гостуващи и постоянни изложби от областта на визуалните изкуства; информационен център с богата база данни и архив. Музеят организира редица регулярни и единични събития като Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството, Национална среща-наддумване "Благолаж", конкурси за карикатура и фотография, творчески срещи с хумористи, детски празници, концерти, маскени балове, видеопрожекции и др.
Директорът на МДХС г-жа Маргарита Доровска завършва "Културология" в СУ "Св. Климент Охридски", продължава образованието си в Лондон в Кралския колеж по изкуствата със специалност "Куриране на съвременно изкуство". Като независим куратор тя е реализирала индивидуални и групови изложби и проекти в България и чужбина.
Марко Стаменкович е историк на изкуството, чиито интереси гравитират около политическата рационалност на създаването на изображения и визуалната комуникация в глобалния контекст. През последното десетилетие той работи главно в сферата на съвременните визуални изкуства като куратор, критик, писател и лектор с фокус върху пресечната точка на визуалното мислене със социалните теории, политическите философии и културните практики на потиснатите. Курира проекти и изложби в Сърбия и чужбина, сред които: "Повярвайте на жените" (Виена, 2016), "Поздрав от другата страна: Европа, миграцията и новите дрехи на царя" (Виена, 2016), "Червената кралица" (Гент, 2013), "След няколко дни в новата ни пещера открихме идеалното място" (Зренянин, 2011), "Синдромът на оттеглянето" (Ниш, 2011), "Духът на природата" - 14. Биенале на изкуството (Панчево, 2010), "Хамам" (Вране, 2010), "Циркус Грау - потготовка за едно чудо" (Прага, 2010), "Салът на Медуза" (Целье, 2009). Стаменкович има докторска степен по философия от Университета в Гент (Белгия) с дисертация "Култури на самоубийството: теории и практики на радикално оттегляне".