© Burgas24.bg

- Как протече експедицията, от която се завърнахте?

- Участвах в полевата снимка на делфините, което беше извършено с украинска моторна яхта в западната част на Черно море. То започна от най-южната точка на България, премина в териториалните води на Румъния, Украйна, като обхвана само западната част на Кримския полуостров. Снимката се състои от 2 компонента: изследване с плавателен съд в териториални води и с италиански самолет в изключителната икономическа зона. Самолетът е оборудван с два реда илюминатори, за да има по-голяма видимост за наблюдениято и броенето на делфините. Поради лошите метеорологични условия експедицията се удължи и продължи през целия юли. На 19-метровата яхта бяхме 12 души - 3-ма души екипаж и 9 наблюдатели от България, Румъния, Украйна и Турция. Разделени бяхме на 2 екипа, разположени на долната и горната палуба, за да можем по-добре са следим за появата на делфини, определянето на техния вид, броя на стадата, отдалечеността и ъгъла спрямо кораба. Общо бяха регистрирани около 700 наблюдения. Самолетната и корабната снимка трябваше да обхванат около 120 000 кв. м, а траекториите на изследванията - около 6000 км. С морския съд изминахме 2500 мили (около 4600 км), което включва пътя на наблюденията и техническите преходи.

- Какви са вашите впечатления от извършеното наблюдение на делфините, което трябва да даде отговор и на обвиненията от страна на някои рибари?

- Смятам, че тези обвинения са спекулативни. Каква е точно числеността на делфините, ще стане ясно след обработката на събраните данни, така че предварително не мога да се ангажирам с някакви цифри. Мога само да кажа, че по нашето крайбрежие преобладава афалата - най-големият по размери китоподобен вид в Черно море, по румънското - морската свиня (муткур), а по украинското - обикновеният делфин, който обича откритите чисти води. Специално на въпроса дали тревожно се увеличава популацията им, само ще вмъкна, че ИРР е провеждал подобна аероснимка на китоподобните през 50-те години на миналия век. Тогава са наблюдвани стада от по 1000 - 1200 делфина. Сега наблюдаваме стада от по 6 - 10 делфина, рядко повече. Така че в сравнение с онзи период не можем да говорим за много висока численост. Вярно е, че има стар проблем между рибарите и делфините. Делфините се оплитат в техните мрежи и често ги късат, изяждат наловената риба. Затова се извършва сегашната оценка на числеността. Досега са правени снимки само на отделни по-малки зони (ареали) в морето. Тази е първата по рода си снимка на толкова голям ареал, който обхваща едновременно териториалните води и изключителната икономическа зона на 3 черноморски държави. Надявам се догодина или по-следващата година тя да обхване цялото море.

- Защо е толкова важна задачата да се определят числеността и плътността на делфиновите стада?

- Количествената оценка (численост, биомаса) е много важна, за да можем да изясним много от проблемите между делфините и човека. Когато имаме базовата информация, ще можем да разберем каква част от делфините измират от човешката дейност и да й дадем определени количествени измерения. Например, знаейки какъв процент са мъртвите делфини в резултат на дейността с рибарските мрежи, ще можем да определим дали той надвишава предела за устойчивото състояние на популацията. Междуправителствена научна организация например определя процента от делфините (посочена е конкретно морската свиня), допустим за техния приулов (случаен улов) в мрежите. Наредба на ЕК изисква да се извършват и докладват изследвания върху този приулов от страна на държавите членки на ЕС. А имайки информация по този проблем, ще се търсят конкретни мерки за намаляване на приулова. Например една от тях е използването на акустични устройства, които да плашат и отпъждат делфините, т.нар. пингъри. Важно е да се отбележи, че всички тези проучвания са определени от ACCOBAMS с много висок приоритет.

- Проблем ли е измирането на делфини от човешка ръка?

- Определено е проблем. През 2010 - 2011 г. ИРР имаше проект, финансиран от ACCOBAMS, в който основната задача беше да се определи смъртността на делфините от риболовни уреди. Тогава се установи, че има много случаи на мъртви делфини в рибарските, т. нар. хрилни мрежи за калкан. Това са дънно прикрепени мрежи, в които делфините се оплитат и като не могат да излязат на повърхността, умират удавени. Имаше случаи, теглейки мрежата за калкан, да изваждаме едновременно по 3 - 4 мъртви делфина. Така че проблемът със смъртността на делфините вследствие риболовната дейност е много сериозен. Най-голяма заплаха представлява риболовът с дънни, хрилни мрежи, особено за морската свиня. Вярно е и това, че делфините опустошават рибарските мрежи и трябва да се помисли за компенсации за рибарите. В този смисъл е от голямо значение съвместната работа на изследователите с тях и, разбира се, не на последно място с медиите, които да дават навременна информация за развитието на проблема.

- Делфините ли са причина за намаляването на запасите от трицона, хамсия и сафрид?

- Проблемът, свързан с повечето видове риби, е техният висок улов. А да се говори колко изяждат делфините, може да стане, след като се изследва числеността им. Сега всичко, което се твърди, е спекулативно, без да е базирано на конкретни факти. Както вече споменах, очаквам това да стане през следващите няколко години. ACCOBAMS намери дълго търсените пари за финансиране на проекта за цялото Черно море, но поради технически причини специалният самолет не можа да се използва, както трябва, сега. Смятам, че догодина грешката ще бъде поправена.

- Значи преуловът е основната причина за намаляването на рибните запаси?

- Ще посоча един случай. През януари бях на работно съвещание във връзка с един проект в турския крайморски град Трабзон. Техните рибари с едно хвърляне на мрежата могат да уловят от 30 до 60 т хамсия, като понякога уловът достига 120 т. Става дума за огромен гъргър, който загражда определен участък от морето и се изтегля с голям кран.

- Има данни, че на Турция се падат над 90% от стопанския риболов в Черно море...

- Така е, защото имат благоприятно географско разположение. Рибата зимува там, достатъчно е да се пусне мрежата и да се извърши улов. Докато при нас рибата е силно подвижна, защото е мигрираща. Затова в даден момент тук рибарите могат да пуснат мрежите и да извадят много риба, а друг път да не хванат нищо. Случвало се е, както през 1943 г., Варненският залив да кипи от хамсия, ловили са я с каквото им падне. По турското крайбрежие винаги е така. Дори не хабят гориво, отиват на няколко мили от брега, хвърлят мрежата и наведнъж прибират големи количества хамсия. Забележете, това е уловът на България за една или няколко години.

- Как ще коментирате продължаващия скандал около обществената поръчка за броене на делфините?

- Първо ще отбележа, че е странно при всички тези обществени поръчки никога да не фигурира ИРР. Така се получава и сега. А това е институтът, който води изследвания върху китоподобните от средата на миналия век и който е изпълнил редица национални и международни проекти в тази област, има статии и доклади на важни работни форуми, има членове на НК на ACCOBAMS. Знаете ли какво е написано в поканата за участие в полевата снимка от координатора на проекта - английска консултантска компания? Ето една част: "Радваме се, че ще придобиете умения и опит по време на полевите изследвания, които ще можете да предадете в бъдещо изследване и от което ще се възползват ваши колеги"... Това пожелание обаче би било валидно в нормалните държави. Какво имам предвид? Налице е обществена поръчка за проект върху теренни наблюдения на китоподобните в България, който е на стойност 3,5 млн. лв. Възложител е Изпълнителната агенция по околната среда към МОСВ, а средствата са по ОП "Околна среда 2007 - 2013 г.". Веднъж тя беше проведена и бе възложена на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Ние не фигурирахме сред изпълнителите. Написах писма до министъра на околната среда, с копие до министъра и на земеделието, изпълнителния секретар на ACCOBAMS, до председателя на Селскостопанска академия и пр. Отговориха ми неофициално, че това не било вярно. Кое не е вярно?! От ACCOBAMS обаче ме поздравиха и придвижиха случая към Бюрото на организацията. След това поръчката беше анулирана. Сега на 15 юли бе създадено обединението "Делфин" с участието на "Зелени Балкани" и института "Тетис" от Италия и на него, забележете, на 17 юли бе възложена поръчката. Отново има много възражения, тече проверка, за която не знаем нищо конкретно. Реална е опасността да не бъдат усвоени отпуснатите 3,5 млн. лв. от ЕК. И най-важното - проектът, както е възложен, не отразява редица приоритетни задачи на ACCOBAMS, а ние сме държава членка на тази организация и трябва да се съобразяваме с нейните работни програми, резолюции, приоритети...Странно, нали?

Източник: в. "Черно море"