©

"Живеем в постоянен тормоз, това е един зъл и войнстващ луд, който е страшно опасен и от когото сме безпомощни да се предпазим. Тя не е контактна, не е адекватна, денонощно крещи. Превърна тротоара пред блока в минно поле, хвърля предмети по минувачите, бие с чук по стената в 1, в 2, в 3 часа през нощта. Това нашето не е живот, а ад. Жената е опасна както за себе си, така и за нас и никоя институция явно не може да ни помогне. Тя хвърля през прозореца от петия етаж печки, котлони, буркани, мебели, боклуци, каквото първо й попадне пред очите. Съвсем наблизо има училище, оттук непрекъснато минават майки с деца. Цяло чудо е, че все още някой не е пострадал", разказва с огорчение и страх съседка от кооперацията.

Албена е автор на обявата, в която обяснява, че дава голямо възнаграждение на Биляна - жената, която й откраднала мъжа - испанеца Мигел. Освен, че пълни пощенските кутии в целия град с бележки с несвързани мисли, които се въртят в умопомрачения й мозък, жената има мания непрекъснато да пере, чешмите в дома й текат денонощно, облепила е стените с найлони, които мие с вода и наводнява съседите си.

Историята на Албена Христова Карагьозова е реален "Параграф 22". "След всяка колективна жалба от наша страна, тук идва полиция, идва линейка на Психото, екипите опитват да я приберат и всеки път тя умело се скрива зад масивната желязна врата в жилището си. Именно дотам свършват правомощията на институциите, тя го знае и се възползва от това. Обясняват ни, че ако я изкарат насила от апартамента й, това е самоуправство, трябвало да има доказателства, че вътре е извършено престъпление. А не е ли престъпно това, което върши тя спрямо нас, не е ли престъпен този кошмар, в който живеем вече трета година", питат с недоумение нейните съседи.

Преди да полудее, Албена живяла в София и имала съвсем нормален живот. Тя е около 35-годишна, има висше образование, завършила е "Международни отношения" в Лондон. Наскоро продала на безценица наследствен имот, с парите от който живее и в момента.

Албена е наследница на заможно семейство, родителите й са интелектуалци. Неин баща е известният културолог Христо Карагьозов, който починал миналата година. Преди кончината си обаче лично той подал жалба до полицията и прокуратурата с молба дъщеря му да бъде прибрана в заведение за хора с психично разтройство. Човекът живеел с мъката болестта на дъщеря си, обвинявал се, че не може да й помогне. Освен него тя няма други близки роднини, имала единствено природен брат, с когото не била в добри отношения.

По молба на баща й Христо и след колективна жалба от съседите в кооперацията, веднъж вече Албена е била въдворявана в Центъра за психично здраве. Чрез ловките трикове на нает от нея адвокат обаче тя бързо се измъква от там. Защитникът тогава убедил съда, че Албена Карагьозова ще си пие лекарствата и ще живее като нормален човек. От тук идва и въпросът - след тези категорични гаранции кой следи дали това действително се случва и кой носи отговорността за този кошмар, в който живеят съседите от бул. "Сан Стефано" 115 в центъра на Бургас.