Йенли е за втора година в Бургас, а Ли миналата година е била в Разград, след това е решила да се премести.
Програмата, по която са у нас, продължава три години, така че край морето двете учителки могат да останат и догодина. Ли е омъжена в Китай и след като мисията и на преподавател приключи, ще се завърне в родината си. Планира да създаде голямо и щастливо семейство.
Само след година, българските ученици говорят свободно китайски, твърдят двете учителки. Според тях, ако утре заминат за Китай, повечето от питомците им могат спокойно да провеждат разговори и да се оправят в далечната държава. Това се отнася особено за напредналите - учениците от Бизнесинкубатора и Математическата гимназия.
В сравнение с китайските, българските ученици обичат да имат повече свобода и да и се наслаждават. Но в същото време са устремени и амбициозни - качества, които впечатляват, коментират Ли и Йенли.
Преподават на пет различни групи ученици, а шестата е с възрастни, които са се записали да изучават езика им.
Българският не е по-труден от китайския. Йенли смята така, но дава пример с думата, която я измъчва - "риба". Според нея, трудни са някои звуци. Например- "р". Мъчно е произношението.
"Купих си учебник, но е много по-лесно, ако в ежедневието някой ти покаже предмет и ти каже как се произнася", доверява тя.
За две години не са научили много български думи. Сред тях са предимно поздрави - "Здрасти", "Добър вечер", "Извинявай", "Няма нищо".
От българската кухня им харесват мусаката, тараторът и баницата. Но не могат да ги готвят.
Щом се приберат в Китай, вероятно ще се пробват да направят таратор, за да впечатлят близките си. И естествено, с кисело мляко от родопското село Момчиловци, което е известно в цял Китай и го има навсякъде по магазините: "Йогурт от Момчиловци".
От Китай си носят подправки, които тук няма и си готвят у дома истинскаа китайска храна. В наши китайски ресторанти са ходили няколко пъти, но твърдят, че по начина на приготвяне, кухнята им повече прилича на българска, отколкото на китайска.
С българските ученици са ходили на екскурзии в Ловеч, Троян, Пловдив, Смолян, Калофер. Но най- много им харесва край морето.
Въпреки, че много харесват Бургас, двете учителки не ходят на плаж. През лятната ваканция се прибират у дома, но не това е причината да избягват слънчевите лъчи. В Китай никой не ходи на плаж. Там даже хората избягват да се излагат на слънце, не обичат да потъмняват и да трупат тен. По-скоро се пазят от слънцето.
Българските им познати са много мили хора. Скоростта на живота в България е много по-бавна. Хората се движат спокойно по улиците, докато в Китай всеки е забързан.
А тук никой не бърза, българите се наслаждават на живота, коментират учителките.
Освен това са впечатлени и от друго: в Китай майчинството трае само няколко месеца, а тук една жена, която става майка има много по-добри условия.
Що се отнася до мъжете, двете се чудят - защо у нас те носят бради, и то дори съвсем млади момчета. Брадите определено ги състаряват, смятат Ли и Йeнли. В Китай това не е така, всички искат да изглеждат по-млади.
2018-та е "Годината на Жълтото куче". По принцип, когато годината е наречена на някое животно, те я обвързват с качествата му- такива качества ще имат и хората през всичките и дни, според тях. Кучето е лоялно и добродушно, затова от 2018- та се очакват подкрепа, закрила, лоялност, вярност и доброта.
Двете преподавателки имат невероятни преживявания в България. Това на Ли е свързано с непонятната за нея "дървена ваканция":
"Една от най-необикновените ми случки беше по време на обилния сняг миналата зима. Пътувах с влак към Разград. Мой колега учител ми се обади и ми каза, че училищните занятия се отменят за една седмица. После, след една седмица, училището беше отменено за още една. Бях доста изненадана от това. О, също и колко бавни са влаковете в България - отне ни цял ден на пътуваме от Велико Търново до Бургас с влак. Беше дъ-ъ-ъ-лъг ден... (смее се)".
Историята, впечатлила Йeнли пък доказва, че въпреки брадите, българските мъже са галантни и мили: "Миналата година посетих Батак. Автобусът спря на спирката в градчето и не продължи до Цигов Чарк. Беше тъмно, валеше обилно сняг и имаше 8 км до Цигов Чарк, затова се наложи да вървим пеша. Тъй като беше твърде тъмно се опитах да спра кола на стоп. Много от автомобилите просто преминаваха край нас, но точно преди да се откажа, един камион спря. Двама мъже - на средна възраст и малко по-млад, бяха вътре и се съгласиха да ни закарат. Моята приятелка се притесняваше, че може да са лоши хора, затова й казах каквото и да се случи, да бъде готова да скочи навън и да търси помощ. Оказа се, че са много любезни и добри хора, като дори се обадиха на собственика на хотела да попитат за точната локация и ни изпратиха дотам.
Накрая ги попитах "Колко трябва да платя?", но те не поискаха нищо.