Бургазлийка изригна с гневен пост в социалните мрежи, видя Burgas24.bg. Масичка, завързана с вериги, спира достъпа до едни от стълбите на новата бургаска библиотека.
Ето какво написа тя:
Клипчето представлява пародия, предназначена да изтъкне поредния недъг в управлението на библиотеката в Бургас. Месеци наред наблюдавам тази простотия с обърнатата маса на стълбите и се изумявам от тази гениалност в действие! Не съм замисляла превземането на масата. Това решение се роди у мен спонтанно когато я видях изтипьосана пред себе си.
Служителка ни догони и направо ни разпореди да се върнем, за да ползваме вътрешните стълби в сградата, тъй като колегата й вече бил “заключил" тези…. Част от доводите й се чуват в началото…
Обаче вече адски ми омръзна! Омръзна ми от всичките им оключвания, рестрикции и ограничения! Колко фрапантен е контрастът сграда - управление или още контрастът идея - действителност.
От една страна - функционалността и гениалността на архитектурата, предназначена да улесни ползвателя по всякакъв начин, да отвори за него лоното на знанието и той да почувства онези идеи за свобода, знание и възвишеност, които са я вдъхновили, а от друга страна иде с гръм и трясък опростачването, породено от дребния, скотски и еснафски манталитет…. и хубавата идея потъва във фекалии: бавно, но сигурно…. и се превръща в кочина: бавно, но сигурно….. също като в приказката за диамантите и свинята….
Та сагите с оключванията, рестрикциите и ограниченията тук започнаха дни след откриването на библиотеката. Още в началото на лятото, ентусиазма ни, породен от удълженото работно време на библиотеката до полунощ беше рязко заменен от разочарование, тъй като паралелно започна едно оключване на вратите откъм двора след 20:00 часа, което за нас означаваше 500 метрова разходка до другия вход навлизане и още 500 метра на излизане!
Потресена обяснявах този факт на директорката, която твърдеше, че не го е знаела и като видях, че не хвана дикиш, се обърнах и до общината и като видях, че не хвана дикиш и до прокуратурата….
Там явно хвана дикиш, та получих любезна покана от директорката да си оттеглим жалбата… А в жалбата, само да вметна, далеч не става дума само за оключения вход. Всъщност, оключеният вход само отключи една стройна поредица от действия, всите описани в Наказателния Кодекс.
Въпреки това бяхме склонни да я оттеглим. Въпреки, че извинения не беллить (нямаше изгледи) да получим…. Дори напротив…. Тъкмо тогава, обаче, блеснаха новите оключвания: едното - в подземния паркинг. Всички възможни врати и асансьори - заключени! Еха! Каква свобода и какви права посрещат още с паркирането…. Каква жажда за просвета, какъв шут у задните части към българската действителност…. Не паркинг на библиотека, а строго секретен, военен бункер да беше, все нямаше положението да е чак до там рестриктивно.
Обадих се да известя за безобразието в общинското предприятие, което го стопанисва, писах да алармирам и до общината: пак нищо!
И разбрах, че трябва да пиша и входирам нови жалби: до директорката, до предприятието, до кмета, до арменския поп….
С цел да отвоювам елементарното право и необходимост на гражданите за безопасно влизане в библиотеката……. да предотвратя евентуални, човешки жертви….
Нещо, което според директорката е за предпочитане, сравнено с риска същите тези граждани да започнат евентуално да гепят книги. Така тя обясни заключените стълби и асансьор в подземния паркинг. Имам тези думи на запис, защото не мога да си позволя и да взема да се лиша и някога да забравя подобна пределна мъдрост…
Очевидно, според тази жена, читателят, освен че е потенциален крадец, е също така неодушевен предмет, подобно на едно мпс например, щом го праща да влиза и излиза пеша по подхода за колите….и когато има коли - измежду колите, което схващане пък ме препраща към определението за роб….
Което пък води до логичния въпрос: счита ли директорката на библиотеката, гражданите на Бургас за роби и тотал щета!?
Отговорът засега е: фактически да!
Поне да, докато не започна отново да пиша жалби…..щото само сигнали очевидно не са достатъчни, за да свършат работа…
Второто паралелно оключване е на аварийните вътрешни стълбища в самата сграда.
Третото паралелно оключване е на външните стълбища: с МАСА, СИНДЖИР и КАТИНАР!
Това за предисловие. За едно леко въвеждане в атмосферата.
Та същинската част тук искам да започна с факта, че аз всъщност много харесвам служителите в библиотеката. Всичките! Дори и директорката! Считам просто, че жената действа според капацитета си и според управленските си възможности. Всеки човек има своето призвание. Някои просто не са за управленски постове. В крайна сметка, управлението се преподава в университет над пет години. В България обаче, управленците не са и чували за тази досадна подробност. То хубаво, ама за тая длъжност се изискват и качества на личността, и образование, и знания по един бюлюк дисциплини, пък и мъдрост, пък и любов към обществото, пък и идеали…. Някакъв ценз с две думи поне…. Дълбоко се съмнявам такъв ценз да е приложен при назначението на длъжността директор на библиотеката в Бургас. Само така си обяснявам щуротиите, на които ставам свидетел. Иначе директорката си има едно дежурно свое обяснение: персоналът е калпав 😉 Това вървеше в началото, но вече не й вярвям.
Та барикадирането на външните стълби препраща към заключването на вагоните в оная композиция, където измряха сума ти хора…."яко измряха"….
Ето такива “гениални" решения са стрували човешки животи не веднъж.
Барикадата на стълбите, видите ли, била, за да не се качват деца на панорамната тераса след 20:00ч. Велика работа, за която служителите на библиотеката дори “ полагали усилия" пък аз, йм ги “обезмислям"
Значи, много съм злобна! И все се заяждам:
Заяждам се, защото изисквам уважение. Не само от самозабравилите се чиновници, не само от опиянената бюрокрация, не само към мен, но и към всички хора…
Заяждам се, защото изисквам, навместо нагло развят показалец в лицето ми със забраняващ, красноречив жест, нормално и човешко отношение, каквото единствено подобава на българския гражданин и данъкоплатец….
Заяждам се, когато изисквам да ползвам асансьора в подземния паркинг, за да се добера до партера, навместо да се вра из гумите на колите, но това все още не съм го отвоювала…
Заяждам се, когато искам да има план за евакуация и пожарогасители по етажите
Заяждам се, когато искам да мога да ползвам входа откъм “средна гора", навместо да ме принуждават да обикалям 500 м щот така била решила някаква истерична чиновничка на държавна службица….
Сега се заяждам, защото считам, че подобна селяния е поредната обида в лицето на гражданите данъкоплатци. Обида, с огромен потенциал да се превърне в трагедия…..
Заяждам се, давам лоши примери и обезмислям усилия.
А, и пиша жалби до прокуратурата
Толкова се заяждам, че ако имаше как, директорката отдавна да ми е забранила достъп до сградата. Въпреки, че съм убедена в нейните способности и съм сигурна, че все нещо ще измисли.
Аз, вдовица, изгледала сама две деца, защитник на животните, ежедневна жертва на неработещи държавните системи, корумпираност и наглост, на монополистите, олигополистите и тъпите цървули от частни формирования с всякакви търговски цели….
Аз, жена на 47 години, която обича България, но като остане в нея няколко месеца и почва да мрази живота си
Затова в случая, реших да ползвам театрален похват. Разиграх тази пародия, за да осмея един от недъзите, които наблюдавам ден след ден, при всяко посещение тук….
Защото считам, че на пародията, която ни заобикаля най-добре се отговаря с друга такава!