Бургаският съд не позволи екстрадицията Есенгелъди Мунгатов в Казахстан

Бургаският апелативен съд не уважи протест на прокуратурата и потвърди отказ от екстрадиция на казахстанския гражданин Есенгелъди Мунгатов, поискана от Генералната прокуратура на Република Казахстан.

 Лицето се иска за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода“ за срок от една година, шест месеца и шест дни, представляващо неизтърпяна част от наказанието "лишаване от свобода“ по присъда. на Медеуския районен съд на гр. Алмати, Р Казахстан. Неизтърпяната част от наказанието е приведена в сила с решение, влязло в сила на 14 декември 2021 г.

Делото пред Бургаският апелативен е образувано по протест на прокурор срещу решение на Окръжен съд – Бургас, с което е отказана исканата екстрадиция на Есенгелъди Мунгатов.

Съдът посочва в решението си, че в молбата на властите в  Казахстан са приложени всички необходими документи по Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Мъжът има влязла в сила присъда от 2009 г. в размер на седем години при строг режим в изправителна колония. През 2012 г. срокът на наложеното наказание е намален на пет години, по-късно същата година осъденият Мунгатов е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието при налагане на редица задължения, включващи и забрана за промяна на местоживеенето. През 2013 г. осъденият напуснал страната без разрешение на властите.

Двете инстанции приемат, че формално са налице условията, предвидени в разпоредбите на ЗЕЕЗА за допускане на екстрадиция. Деянието, за което е осъдено исканото лице - измама, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване, като предметът й е в особено големи размери, представлява престъпление и по българския НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години. Исканото лице не е български гражданин, не му е предоставено убежище в Р България, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция у нас, изпълнението на наказанието не е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава.

Въззивният съд намира, че деянието, за което е осъдено исканото лице не е подсъдно на българския съд; за същото престъпление в Р България няма висящо или прекратено наказателно производство срещу лицето, за което се иска екстрадиция; престъплението, за което е осъден, не е извършено извън територията на Р Казахстан.

Апелативният съд приема извода, че полученият отговор от Генералната прокуратура на Р Казахстан, свързан с изисканите от българска страна допълнителни гаранции, че при връщане на Есенгелъди Мунгатов в Р Казахстан, той ще бъде настанен в пенитенциарно заведение, в което да му бъдат осигурени адекватно медицинско наблюдение и лечение, както и необходимите хигиенни условия и диетичен режим, не е съобразен с категорично установеното обективно здравословно състояние на лицето.

Съдът се позовава на заключенията на повторната съдебномедицинска експертиза, назначена от първата инстанция. Мунгатов страда от захарен диабет, довел до развитие на т.нар. диабетна полиневропатия /увреждане на периферните нерви/, непролиферативна ретинопатия, нефропатия с начална бъбречна недостатъчност. Установена е и артериална хипертония, мозъчносъдова болест, бъбречно-каменна болест, както и очни заболявания.

По делото е приложен Годишен доклад на Бюрото за демокрация, човешки и трудови права към Държавния Департамент на САЩ относно практиките в областта на човешките права в Р Казахстан за 2019 г, в който се съдържат сведения, че условията в затворите като цяло са тежки и животозастрашаващи, здравословните проблеми на затворниците не се лекуват адекватно в много от случаите или условията на затвора обострят състоянието им, сериозен е и недостига на медицински персонал. Хигиенните условия са незадоволителни. Посочват се и данни от Годишния доклад на Бюрото за човешки права за 2020 г., според които условията в затворите в Казахстан не са се подобрили, което е довело до много смъртни случаи и самоубийства. По делото е приложена и публикация от Източно-Казахстанския филиал на Казахстанското международно бюро по правата на човека относно проблем, свързан с транспортирането на осъдените лица до изправителните учреждения. Предвид географските мащаби на териториите на Казахстан, транспортът със "столипински вагони“ продължавал не дни, а седмици, през което време било невъзможно да се осъществява обществен контрол върху спазването на правата на осъдените. Самите условия на транспортиране правели продължителното превозване в препълнения вагон болезнено и го превръщали в своеобразно жестоко, унизително малтретиране.

Тези обстоятелства, относно здравословния статус на исканото лице, съчетано с данните за състоянието на пенитенциарната система в Р Казахстан, събрани при проведеното съдебно следствие от първата инстанция, правилно са мотивирали съда да откаже екстрадицията на Мунгатов, посочват апелативните съдии.

Изводът, възприет и от въззивната инстанция е, че съществува осезаем риск животът и здравето на Есенгелъди Мунгатов да бъдат сериозно застрашени в случай на екстрадирането му.

С постановения съдебен акт въззивният състав отмени и наложената на казахстанския гражданин мярка за неотклонение “подписка“.

Решението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.