В близост до трогателната картинка леко ръмжи двигателят на едър багер, след малко кофата на багера загребва огромна купчина пръст, гръмва шампанско, гръмват овации, а гостите с официалните костюми и рокли пак ръкопляскат, камери и светкавици блестят, диктофони записват и всичко е едно такова празнично, а до оградата на своя дом една възрастна жена плаче.

А сега де...бабата би трябвало да се усмихва, а пък тя се разревала, моля ви се.

И така докато погледът на човек шари по празничната картина, изведнъж вижда нещо странно. Къщата на възрастната жена е опасана с бодлива тел, съседните къщи са аранжирани по същия начин. Бодлите са така поставени, че нито да може да се влезе в дворовете на домовете нито да се излезе от тях. Направо всеки момент човек очаква да се появи патрулираща двойка есесовци с озъбено куче.

Е, кучето идва, но е толкова пършиво и проскубано, че чак да ти стане жал.

Добре дошли в бургаския квартал „Победа", по-познат в местния фолклор като Комлука. Тук никога не е имало канализация, но винаги е имало роми, както им казват едни или цигани, както им викат други.

По разбития паваж, където изобщо го има, има прах, кал, локва урина, фекалии, тиня, треволяци и всичко, за което би мечтал директор спец ефекти на филм на ужасите.

Домовете в периферията на жилищната зона са оградени с бодлива тел, хората са уплашени.

От вътрешността на прочутия квартал пък идва едър, мургав господин с огромни татуси по огромния си гръб. Те не са правени в студио, а в близкия затвор, защото господинът има бурна кариера, започнала от касапин транжорист в бивш месокомбинат, мине се през охранител в частна полиция, продължи се през собственик на питиепродавница тип „цингаверна", пристъпи се към кратковременен престой в затвора и се стигне до...сегашното му неизяснено състояние.

Едрият юнак се движи царствено из прашната улица, а край него тромаво крачат две хипопотамоподобни същества с полицейски палки в ръце. Това е най-смехотворният владетел, с най-абсурдната свита, но царството му е реално и се благодарете, че не сте поданици.

Ромският барон един вид показва кой е местният шериф в квартала. Никой не му обръща внимание, той завърта тлъстия си организъм, прилежно опакован в бял потник, пък после се отдалечава, поклащайки добре хранен дирник към вътрешността на Комлука. За какво ли им са палките на гардовете, да си чистят ушите от ушна кал ли или пък да си чешат веждите?

Бабата продължава да плаче.

Пък децата вече не пеят, а официалните гости вече са дали интервюта на пощръклелите от жега журналисти и са се здрависали с местните аборигени, чиито зъбни картини са ужасяващи.

Добре дошли в Комлука. В 21 век в един силно развития български град Бургас български граждани са се оградили доброволно с бодлива тел, за да спрат поне малко набезите на брутални и нагли крадци.

Пак по същото време роми или цигани ходят с полицейски палки в ръце, а истинските полицаи ходят някъде другаде. То, ако ходеха из квартала, бодлива тел нямаше да има...вероятно и грозни муцуни с палки нямаше да се мяркат.

Та, думата ми е към всички тези официални лица, които бяха на тържествената първа копка на канализация в квартал „Победа"

Понеже всички сте мераклии за бъдещи народни избраници, направете така, че спокойствието да се върне в квартал „Победа", защото сега там царува страха. Направите ли го, хората ще ви бъдат благодарни и ще гласуват нон стоп за вас.

А иначе кметът и екипът му заслужават похвала, затова че най-сетне отпушиха древния проект за изграждане на канализация. И най-после хората от Комлука ще имат канализация и улици, които приличат на европейските.

Току виж след някоя друга година свалят бодливата тел и я предадат за вторични суровини.

А дотогава бабата ще плаче, едрите типове ще се разхождат, а хора с костюми ще ходят в квартала от избори на избори да поръкопляскат малко, но от сърце.

Източник: Дарик