По думите обичаят "Тричане" или къпане на кучета е внесен в българския фолклор от Турция в края на 18 - началото на 19 век.
Според Кирова в ритуала съществуват задължителни елементи, които трябва да присъстват и липсата им го обезсмисля. С изпълнението хората се успокоявали, че злите сили са изгонени и болестите прокудени от селото. Задължителен елемент от обичая е допира на водата с кучето, разказва още Кирова. "Тъй като водата се приема като една пречистваща сила, а кучето се приравнява на вълка, който е с амбивалентни функции. Той е медиатор между доброто и злото"
За да се запази ритуалът и за идните поколения, като същевременно да се отговори на защитниците не животните етнологът предлага омекотяване на ритуала. "Вместо да бъде въртяно и пускано от високо самото животно може да бъде потопено във водата, може да бъде напръскано с вода. Тук мога да направя веднага аналогия с християнската църква и с кръщаването, което се прави. Едва ли възрастния човек който се кръщава бива потопен в купела, той просто се напръсква с водата".
| Още по темата (4): | |