Той Бургас започна да губи лицето си преди 15 години, днес вече няма нищо общо с града от близкото минало. И не градът, а хората в него се промениха - тъмни, затворени субекти, плашещи се на "Добър ден". Тленните красоти, които ни бяха направени, като перде пред очите всъщност се оказват толкова крехки и тленни, че от изневиделица проглеждаме ужасът наречен загниващ град. Град без бъдеще, с унищожени или изнесена икономика, град със замърсен въздух, град на мутри, адидас и БМВ. Това е днешен Бургас - романтиката, културата и духът останаха в забвение. Искам пак да се цапам, като вървя из счупените плочки на тройката, но да виждам ония безгрижни, весели, готини, спретнати и вечно усмихнати бургазлии. Искам пак да чувствам града, като свой, а не като град, който сбра сляпо и сакато от планини и паланки нямащи нищо общо с културата и ценностите на истинските Бургазлии. Съдете ме, но оня не беше прост, като изискваше жителството. Ако бяхме със същия статут, съм убеден че сакралното име БУРГАС пак щеше да звучи, както трябва, а половината сган и пасмина, която доведе тук със себе си престъпност, простащина и първичност щеше да си стои в гьола.